Балтийските страни рискуват нова криза

Балтийските страни може да бъдат погълнати от втора дългова криза, ако правителствата им не успеят да наложат строги фискални мерки в подкрепа на фиксираните им валутни курсове спрямо еврото, се казва в документ на ЕЦБ, до който Bloomberg е получил достъп.

Латвия, Литва и Естония преживяха по-дълбок икономически спад от останалата част на ЕС, понеже фиксираният курс към еврото, въведен твърде рано в процеса на подготовка за влизане в еврозоната, доведе до балон при някои активи, заявяват от ЕЦБ. Тесният диапазон за движение на курсовете спрямо еврото усили натиска за фискална политика, която да осигури неподатливост на икономиките към дисбаланси, смятат от ЕЦБ.

При липса на строги фискални ограничения „властите в балтийските страни може да не успеят да предотвратят повторната поява на макроикономически дисбаланси и спукването на нови балони“, се казва в документа с дата 17 ноември, подготвен за среща на икономическата и финансова комисия на ЕС.

Трите балтийски държави тази година преживяха най-тежката рецесия в ЕС, след като приемането им за членки през 2004 г. стимулира кредитирането и доведе до ръст на заплатите от цели 85%, оставяйки прегрелите им икономики уязвими на кредитния вакум, последвал глобалната финансова криза. Техните централни банки налагат по-тесни коридори спрямо еврото от изискванията на валутно-курсовия механизъм ERM II на ЕС за движение с +/-15%, като Латвия поддържа диапазон от едва +/-1%.

„Опитът на балтийските държави сочи, че за страните, избрали да фиксират валутните си курсове, съществува значителен риск относително ниски лихви да доведат до прекомерно вътрешно кредитиране и до надуването на балони“, продължава ЕЦБ.

Говорител на ЕЦБ е отказал коментар за публикувания документ.

„Този документ бе неприятна изненада за нас преди три седмици, но към момента е вече официален”, е заявил естонският финансов министър Юреген Лиги в интервю за Е24. Според него групирането на балтийските страни по отношение на бюджетните им политики е било „неподходящо”. „Политиките са много различни, а дефицитите и дълговете ни са от различен мащаб”, обяснява Лиги.

Рискови премии по дълговите ценни книжа

Рисковите премии по петгодишните естонски и латвийски дългови ценни книжа в лондонската търговия се свиха с 4 базисни пункта, докато по литовските се повишиха с 1 пункт. Премиите по дълговете на балтийските държави като цяло намаляват, отразявайки повишеното доверие на инвеститорите, след като бяха на рекордно високо ниво в началото на годината.

След като бяха пометени от кредитната криза, балтийските икономики се свиха с цели 20% на годишна база. БВП на Латвия спадна с 19% през миналото тримесечие, този на Естония – с 15,6%, а в Литва намалението бе с 14,2%.

Болезнено отстраняване на дисбалансите

Според документа на ЕЦБ, отстраняването на дисбалансите в страните от региона е много по-болезнено от това в други членки на ЕС от Централна и Източна Европа, които позволиха на своите валутни курсове да се движат свободно. Според банката „твърдият контрол върху валутните курсове на балтийските страни означава, че те губят конкурентоспособност спрямо своите съседи”.

Латвия, която разчита на заем от 7,5 млрд. евро, отпуснат от ЕС и МВФ, за да не фалира, се обвърза с намаляване на бюджетния си дефицит в размер на 1 млрд. евро всяка година до 2012 г., за да изпълни изискванията на своите донори. Страната се присъедини към ERM II през януари 2005 г., но досега не е кандидатствала за замяна на валутата си с еврото.

Литва, която стана част от ERM II през 2004 г., цели бюджетни съкращения в размер на 5% от БВП през следващата година. Опитът на Литва да приеме еврото през 2007 г. бе отхвърлен, понеже инфлацията в страната надхвърляше допустимите граници.

Приемане на еврото

Естония, която също се присъедини към ERM II през 2004 г. и се очаква да приеме общата европейска валута през 2011 г., съкрати бюджетния си дефицит с 9% от БВП през настоящата година, жертвайки необходими разходи, за да изпълни критериите за присъединяване към еврозоната. Страната планираше да приеме еврото през 2007 г., но бе принудена да изостави тази цел, след като също не можа да изпълни инфлационните критерии.

Надуването и спукването на балтийските балони бе ускорено от преобладаващото заемане в евро, след като страните се присъединиха към ЕС преди повече от 5 години. Това принуди централните им банки да се придържат по стриктно към фиксираните си курсове спрямо еврото, за да избегнат неспособност на бизнеса и домакинствата да обслужват дълговете си.

ЕЦБ смята, че трите балтийски държави се нуждаят от подобряване регулацията на банковите си системи, които са доминирани от скандинавски банки. Мерките трябва да включват ограничения върху кредитирането в чуждестранна валута, твърди ЕЦБ.

Трите страни се нуждаят и от по-конкурентни трудови пазари, според банката. Определянето на възнагражденията трябва да бъде по-гъвкаво, повече ресурси трябва да бъдат съсредоточени в експортните отрасли, а конкуренцията на продуктовите пазари също трябва да се повиши, се посочва в документа.

Несъвършен мониторинг

ЕЦБ критикува начина, по който еврозоната следи напредъка на страните от ERM II по пътя им към еврото. Методите трябва да бъдат специфични за всяка страна и да предотвратяват пренасянето на кризата в други страни от региона, ако фиксираните курсове са заплашени.

Според ЕЦБ е решаващо да бъдат подобрени процедурите за наблюдение напредъка на страните от ERM II, които определено са несъвършени.

Централните банки на страните от ERM II трябва да разяснят на пазарните участници, че едностранно фиксираните курсове не изключват възможността за преоценка или девалвация.

„В страните с едностранно фиксирани курсове или в тези с валутен борд е решаващо да се обясни на обществото, че до окончателното въвеждане на еврото промени в курсовете спрямо него са възможни”, заявяват от ЕЦБ.

И трите балтийски страни се ангажират да поддържат фиксираните си курсове спрямо еврото до приемането му. Латвия цели въвеждането му през 2014 г., докато Литва възнамерява да се присъедини към валутния съюз между 2013 г. и 2015 г.