Нужно ли е да риташ някого, когато е паднал? В живота правилният отговор трябва да бъде „не“, но когато става въпрос за паричната политика, правилният отговор е „да, когато е необходимо“, пише Крис Джайлс за Financial Times.
Представете си, че сте регулатор и ви е възложена задачата да контролирате инфлацията. Ако смятате, че покачванията на цените са все по-устойчиви, трудовият пазар е прекалено горещ, а компаниите са твърде настървени относно прехвърлянето на нарасналите си разходи към клиентите, трябва да смекчите нещата. Инструментът, с който разполагате, са лихвените проценти, които повишавате, за да увеличите разходите по заемите и да насърчите повече спестяване, отколкото харчене. Това, което прилагате, е болезнено лекарство.
Точно това е ситуацията, в която се намира Английската централна банка (АЦБ). Наскоро тя повиши основната си лихва с четвърт пункт до 1 процент, най-високото ниво от 13 години, въпреки че знаеше, че домакинствата са изправени пред най-голямата криза при разходите за живот от десетилетия. АЦБ също така прогнозира, че икономиката на Обединеното кралство ще се свие с 0,8% през следващото лято спрямо тазгодишното.
Когато взе решението, Комисията по парична политика към финансовата институция добави, че повечето му членове смятат, че „някаква степен на по-нататъшно затягане на монетарната политика все още може да бъде подходяща през следващите месеци“. Няма място за съмнение: АЦБ стоварва добър ритник върху нас, защото смята, че това е правилното нещо.
Тя иска да се чувстваме по-бедни, да харчим по-малко и да не изискваме увеличение на заплатите. АЦБ иска компаниите да помислят сериозно преди да повишат цените. Алтернативата би довела до още по-високи цени и номинални заплати, без за компаниите или домакинствата да стане по-добре. А това ще изисква още по-неприятни мерки по-късно.
Въпреки че позицията на АЦБ беше очевидна от нейните прогнози и лихвени решения, ръководителите на банката бяха изключително сдържани в изясняването на последиците. На въпроса какво има да каже банката на хората, които засяга, управителят Андрю Бейли и двама от заместниците му просто заобикаляха темата. След четири минути на объркване се очерта отговорът, че паричната политика е била внимателно калибрирана - фраза, която централните банкери използваха пет пъти.
Никой не се съмнява, че АЦБ е проучвала старателно доказателствата. Деветте членове на Комисията очевидно гласуваха за пътя на паричната политика, който смятаха, че е най-вероятно да постигне целта за инфлация от 2 на сто, като същевременно сведе до минимум волатилността в икономиката. Но за да имат най-добрата надежда да гарантират, че високата инфлация е преходна, те трябваше да дадат на обществеността и компаниите ясното послание, че добавят към болката, като това беше необходимо за АЦБ, за да възстанови стабилността на цените.
Единствената причина централните банкери да заемат привилегированата позиция на длъжностни лица, които не са участвали на избори, но вземащи важни решения, е защото обществото изисква от тях да вземат експертни решения и да казват на обществеността цялата истина. АЦБ получи оперативна независимост да определя лихвените проценти преди 25 години, защото историята ни научи, че на политиците не може да се вярва, че ще предприемат строги и необходими действия по отношение на лихвените проценти, което води до инфлационно пристрастие и по-нестабилен икономически цикъл.
Откакто стана независима през 1997 г., АЦБ всъщност не е била изправяна пред сериозно нарастване на инфлацията в момент на изключително ниска безработица и прекомерно търсене. Сега, когато тестът дойде, ръководителите й звучат повече като политици, отколкото като централни банкери, които трябва да ни кажат неприятната истина, колкото и непопулярни да ги прави тя. Това може само да засили инфлационните очаквания, като гарантира, че АЦБ в крайна сметка ще трябва да повиши лихвените проценти повече, отколкото е необходимо, за да потуши устойчивото покачване на цените.
Нека го кажа направо. Ако АЦБ не желае да признае болката, необходима за озаптяването на инфлацията, няма смисъл тя да определя паричната политика. Политиците поне можем да ги отстраним.
преди 2 години Царя.е много гол. Да не отваряме и темата как ЕС СЕ превръща д СССР. Централно финансово управление, централно политическо управление, тотално цензура, следене на абсолютно всичко. Демокрацията е мъртва. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 2 години И сега какво? Ще признаем ли най-после че царя е гол или ще продължим с самозалъгванията и гоненето на проинфлационни цели? Това важи най-вече за ЕС, където популизма е огромен, а печатането е почти неограничено. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 2 години Това беше Яко .... :))) отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 2 години Путинфлация! Никога Запада не е живял толкова зле, колкото при Путин. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 2 години другаря Си: ако невидимата ръка на пазара не може да се справи, видимата ръка на държавата е готова да помогне. В Белорусия няма да изучават Икономикс, а Политикономия. Няма икономика без политика. А на Запад остана само политиката, икономиката в чистия и вид остана чиста илюзия. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 2 години "АЦБ не трябва да спестява неприятната истина" . . . Хахаха . . . А като се има предвид, че АЦБ е в пъти по-компетентна и далновидна от ЕЦБ, какво ли е действителното състояние в еврозоната и околозоната . . . :lol: отговор Сигнализирай за неуместен коментар