Начинът, по който обичам да обяснявам първичните публични предагания на крипто монети (ICO – initial coin offerings), е, че „те са все едно братя Райт да продават въздушни мили за финансиране изобретяването на самолета”, пише Мат Лъвин за Bloomberg.
“Има две части на това обяснение. Една част е идеята за валутата: Има някоя стока или услуга, която ще бъде предложена в даден момент на някоя платформа, и някаква валута - някакъв токън (знак) на криптовалута – която ще позволи на хората да плащат за тази стока или услуга.
Другата част е идеята за финансирането: Хората, които планират да построят платформата, ще наберат парите за нея, като продават валутата преди платформата всъщност да заработи. След това те ще похарчат парите за изграждане на платформата и валутата ще стане полезна.
Очевидно има начини това да се обърка (хората, изграждащи платформата може да вземат парите и реално да не я изградят и т.н.), въпреки че всеки механизъм за финансиране е възможно да се обърка. Но най-силният аргумент за ICO е, че то представлява истински нов и интересен начин на финансиране на икономическа дейност, при който разработването на платформа е финансирано не от собственици, а от потребители.
В забавните ранни дни на ICO бихте могли да повярвате, че те очертават славно бъдеще, в което нови отворени децентрализирани интернет протоколи ще бъдат финансирани не от частни компании (които после ще притежават протоколите и ще взимат социално разрушителни решения, за да увеличат максимално своите печалби), а от бъдещите им потребители, които след това ще управляват протоколите по отговорен начин, за да увеличат социалната им стойност.
Но тази идея не се вписва гладко в американските закони за ценните книжа. Опростявайки нещата, тези закони казват, че не можете да продавате ценни книжа без като цяло да ги регистрирате в SEC (американската Комисия за ценни книжа и борси) и да разкриете на инвеститорите много информация за начинанието си. Ако токъните от ICO-то са ценни книжа, това създава много проблеми. Регистрацията им е скъпа и изисква много административни разходи. Токъните би трябвало да се търгуват на регулирани борси, което ограничава тяхната полезност като валута за вашата платформа. А при децентрализирана непритежавана платформа е трудно да се разбере дори какви видове финансови оповестявания се изискват. Ако начинанието не е „компания“ в традиционния смисъл, ако няма мениджъри, как могат мениджърите да уведомят инвеститорите за финансовите резултати? Какво би означавало да се представи пред SEC финансов отчет за биткойн?
Едно решение на проблема е да се каже, че ICO токъните не са ценни книжа. Аргументът е, че те са нещо като въздушните мили. Те са валута, която може да се използва за плащане на стоки и услуги на платформа, така че те не трябва да се регулират като ценни книжа. Популярният термин е „полезен токън“, означаващ токън, който има полезност на платформата, а не е чиста инвестиция. Това обаче може да бъде труден аргумент, особено ако вашата платформа все още не работи. (Защото предстои да я изградите, поради което набирате пари.) Изглежда доста ясно, че продажбата на токъни с цел събиране на пари за изграждане на платформа, базирана на обещания, че купувачите на токъни ще получат печалба, когато платформата заработи, е предлагане на ценни книжа. Със сигурност SEC мисли така.