Колко хубаво е твърде много? През тази година еврото поскъпна с 5% спрямо долара - справедливо отражение на по-доброто справяне с коронавируса от страна на Европейския съюз, но не на последно място и на историческото му решение за създаване на пандемичен спасителен фонд, който ще включва фискални трансфери от богатия европейски север към най-силно засегнатите страни от юга, пише Маркъс Ашуърт за Bloomberg.
Доходността на американските държавни облигации пък падна по-близо до нулата, като се приближи до отрицателните ставки по ДЦК в еврозоната, а и прогнозите за растежа на САЩ започват да приличат на европейските. На този фон има все по-малко основание инвеститорите да държат толкова много яйца в доларовата кошницата. Проблемът за Европейската централна банка е, че прекалено силната обща валута може сериозно да попречи на крехкото възстановяване на континента след Covid-19.
Федералният резерв се бореше с твърде силен долар в разгара на кризата, но успя да го овладее и сега изглежда изключително доволен от слабостта на зелената валута. Ръководителите на Фед настояват за повече фискални стимули, като се ангажират с повече монетарни мерки, ако е необходимо. Това е притеснение за ЕЦБ, която иска да осуети прекалено голямо или твърде бързо поскъпване на еврото.
ЕС отдавна се радва на излишък по текущата сметка, подхранван от динамичния му експортен сектор и подпомаган от сравнително слабата валута. Но такива благоприятни условия не траят вечно. Има глобална битка за рестартирането на икономиките, като използването на по-слаба валута е един от очевидните инструменти.
Въпреки възраженията на ЕЦБ, мащабните неконвенционални монетарни действия наистина се свеждат до обуздаване на валутата - оттук и редовните обвинения от американския президент Доналд Тръмп за валутни манипулации, отправени срещу всички страни, ангажирани с количествено облекчаване. (Той сега мълчи по въпроса, след като САЩ правят същото.) Чрез изкуственото понижаване на доходността чрез огромни програми за изкупуване на облигации, ЕЦБ подтикна инвеститорите да търсят възвръщаемост другаде, като по този начин задържа цената на еврото. Но това работи само ако никой друг не прави същото.
Федералният резерв и Английската централна банка (АЦБ) шумно развалиха количественото парти на ЕЦБ, като намалиха още лихвите по време на коронавирусната криза и предприеха все по-големи стимули. Това оставя ЕЦБ без очевидни лостове за предотвратяване поскъпването на еврото. Дори преди кризата Европейската централна банка поддържаше отрицателни ставки и масирана програма за количествено облекчаване. На Фед и АЦБ, които все още имат незначителни положителни лихвени проценти, им останаха повече амуниции.
По ирония на съдбата една от основните причини за избягване на еврото - страхът от единството на блока - бе премахната от новаторското споразумение за фонда за възстановяване от пандемията в размер на 750 милиарда евро. След като Европейската комисия е напът да емитира дълг за 200 милиарда евро през следващата година, при прилична премия над доходността по германските ДЦК, ще има на разположение ликвидни облигации за чуждестранните инвеститори, които няма да бъдат с наказателна отрицателна доходност.
Стойността на валутите в крайна сметка се определя от относителните очаквания за икономическия растеж, като и по тази причина Европа привлича интереса. Обичайната тенденция за по-висок растеж в САЩ бе смекчена по време на кризата, а може дори да се обърне.
Едва ли някой може да се оплаче от сравнително доброто справяне на Европа с пандемията, но този успех ще струва по-малко, ако експортният икономически модел на Стария континент пострада. ЕЦБ може да се окаже безсилна, ако доларът се обезцени още повече.