Десетилетие след кризата – доларът е отново световен тиранин

Това е една от ирониите на световната финансова криза - десетилетие по-късно паниката, чийто произход е в САЩ, направи долара по-важен за останалата част от света, отколкото бе той досега.

Предполагаемите претенденти за неговия трон - еврото, китайският юан - не успяха да постигнат глобално приемане. Така американската валута си остава доминиращата сила в световната търговия. Бавното, ежегодно намаляване на дела на долара сред активите на централните банки по света, които се опитваха да разнообразят портфолиата си, вече спря. А търговските банки в Япония, Германия, Франция и Великобритания вече имат повече деноминирани в долари пасиви, отколкото такива в собствени валути, пише в свой анализ The Wall Street Journal.

И така – доминацията на долара отново тества света, а правилата, предназначени да направят финансовата система по-сигурна, вече направиха американската валута по-трудна за притежаване. И сякаш това не е достатъчно, та Федералният резерв сега изсмуква долари от световната финансова система, тъй като се опитва да затегне своята парична политика.

„Нашата валута - вашият проблем" - по същество така звучат сега нещата", казва анализаторът на Credit Suisse и гуру на паричния пазар Золтан Посар.

От финансовата криза насам пазарите даваха червена светлина, предупреждавайки, че доларите са оскъдни. Разликите в договорите за деривати, наречени "cross-currency basis swap", които се използват от инвеститорите и компаниите за източник на долари, се покачиха значително. Ако зелените пари бяха лесно заемани и отпускани, то спредът щеше да бъде нулев, твърдят икономисти.

И когато банките са принудени да разчистват балансите си около дадено тримесечие или края на годината, затваряйки доларовите кранчета към кредитополучателите, проблемът става по-голям. Доближавайки края на 2017 г. тримесечният спред се покачи до едногодишен връх.

Борбата за долари може да навреди на неамериканските банки, тъй като недостигът на валутата оскъпява заемането ѝ. През декември 2016 г. точно заради това френската банка Société Générale преживя най-лошия си търговски ден на годината - и единственият ден, в който статистическите оценки на банката за вероятни загуби бяха нарушени, сочи годишният ѝ доклад.

Швейцарската банка UBS Group AG наруши своя статистически модел за приходите по същото време. Кредиторът заяви, че това се дължи на рязкото движение на швейцарските франкове и лихвените проценти в евро, и отказа да коментира темата допълнително.

Сега Société Générale работи над въвеждането на свои собствени контрамерки чрез диверсифициране на източниците на доларово финансиране за пазарите.

"Това е нещо, към което сме много внимателни и осъзнати", казва Стефан Ландън от Société Générale. „Вярно е, че имаме ограничен достъп до финансиране на дребно в долари", добавя той.

Посар от Credit Suisse изчислява, че всеки 100 млрд. щатски долара, които централната банка на САЩ премахва от пазарите, ще доведат до разширяване с 0,1 процентни пункта на базовите суап спредове.

От октомври Федералният резерв позволява всеки месец по 10 млрд. долара от баланса си от 4,5 трлн. долара, придобит чрез програмите за изкупуване на облигации след финансовата криза, да се появяват на пазара, докато щатската хазна вкарва нарастващи суми в брой в централната банка, а американската данъчна реформа се очаква да накара американските компании да репатрират част от своите пари, държани в чужбина.

Ограничаването на реинвестициите на Фед, на което банката разчита за свиването на баланса си, ще започне от 10 млрд. долара на всеки три месеца и ще достигне своя максимум от 50 млрд. долара месечно, докато общият баланс на централната банка не спадне с около 1 трлн. долара или повече през следващите години.

Всичко това означава, че доларите ще излизат от останалите части на света. Изследователи в базираната в Швейцария Банка за международни разплащания установяват, че когато доларът става по-оскъден, кредитирането по света също се затяга.

Много икономисти отдавна прогнозират края на царуването на долара, което започна след края на Втората световна война, особено след като президентът Ричард Никсън премахна златния стандарт през 1971 г. Създаването на еврото през 1999 г. и разрастващата се китайска икономика накараха много анализатори да твърдят, че доларът ще трябва да сподели светлината на прожекторите с други валути.

Но еврото стана политически непопулярно по време на европейската дългова криза, а китайският капиталов контрол превърна юана в анатема за глобалните инвеститори. Междувременно делът на официалните резерви, държани в долари, наскоро преустанови многогодишния си спад, а през второто тримесечие на 2017 г. делът на деноминираните в долари чуждестранни държавни ценни книжа се повиши до рекордната стойност от 8,6 трилиона долара, показват данни на Банката за международни разплащания.

„Настъпи краят на тенденцията за спад на долара от последните 40 години", казва Пареш Упадхия, фонд мениджър в Amundi Pioneer, най-големия мениджър на активи в Европа.

Доминацията на една-единствена валута предизвиква икономически модели, които гледат на глобалните финансови пазари като на плоска повърхност, където инвеститорите не трябва да бъдат по-добри или по-лоши в зависимост от валутата, с която търгуват.

Реалността обаче показва нещо друго.

В едно прословуто свое изображение на световната икономика Бенджамин Дж. Коен, преподавател по международна политикономия в Калифорнийския университет, Санта Барбара, и автор на книгата "Currency Power: Understanding Monetary Rivalry", поставя валутите в пирамида, подредени една над друга. През V век преди новата ера гръцката драхма е начело. Но от Втората световна война насам доларът е "единствената топ валута".

Брокерите изглежда се съобразяват с пирамидата на Коен. Милиарди се правят всяка година, като се заемат по-нискодоходните валути на богатите страни и се инвестират в тези на по-слабо развитите нации - популярна стратегия, наречена "carry trade".

На пазарите на деривати хората, които сега могат да продават долари и ги купуват в бъдеще, печелят средно, докато тези, които спешно се нуждаят от долари, губят средно 0,9% всяко тримесечие, показват изследванията на анализатора Джесика Джеймс от Commerzbank.

Така че ще има ли достатъчно долари за целия свят?

От 50-те години на миналия век тази отговорност се пада на пазара на евродоларите, офшорния пазар в Лондон с приблизително 5 трилиона долара. Евродоларите се създават от банки, които не са в САЩ, когато отпускат заеми в долари на своите клиенти.

Но за разлика от банките в САЩ, тези нямат достъп до Федералния резерв във времена на недостиг. А тези времена се оказаха толкова сериозни по време на кризата през 2008 г., че Фед трябваше да се намеси, за да спаси световните пазари, като предостави долари директно на чуждестранни централни банки. Тези кредитни линии все още съществуват, но се използват само в екстремни случаи.

Чуждестранните банки, чиито клиенти искат много долари, могат да направят добри пари, ако успеят да ги осигурят. Така че, според банкери, те се насочват към вложителите в богати на петрол държави, като Русия и Саудитска Арабия, които получават приходите си в долари, както и към централните банки, които искат да свият резервите си.

През последните пет години най-големите три банки в Япония увеличиха повече от два пъти депозитите си в чужбина и депозитите си във валута, различна от йената, до повече от 600 млрд. долара.

А банките, които могат да емитират дългосрочни доларови дългове, смятат, че това е привлекателно. Така прави например Danske Bank. От 2015 г. насам около 80% от неизплатения дълг, издаден от датския кредитор, е деноминиран в долари, показват данните на Tradeweb.

Но все пак банките на пазара на евродолари може и да не са в състояние да задоволят световния глад за долари, твърдят инвеститорите, защото посткризисните регламенти повишиха цената на краткосрочното кредитиране. И така - десет години по-късно Федералният резерв ще може да провери дали глобалната финансова система ще успее да се изправи отново на краката си сама.