Централните банки продължават да са фокусирани върху инфлацията

Атаката на Русия срещу Украйна може да забави световния растеж и да доведе до нови рискове за икономиката, но големите централни банки продължават да се фокусират върху битката срещу инфлацията, която може да се ускори заради покачването на цените на редица стоки - от горива до храна, пише Ройтерс.

Въпреки че Европа може би е най-уязвимата към по-широк икономически шок от войната, миналия четвъртък Европейската централна банка (ЕЦБ) даде ясен сигнал, че регионът не може да пренебрегне ускоряващата се инфлация в еврозоната.

Гуверньорът на ЕЦБ Кристин Лагард определи войната като "повратен момент", който може да забави ръста, но да забърза инфлацията. Затова и европейският регулатор реши да ускори прекратяването на покупките на облигации по старата си програма APP, с което си разчисти пътя за лихвено повишение - първото от над десетилетие насам.

"Може да раздробиш инфлацията, както искаш, и да погледеш който и да е основен показател, тя е над целта и се ускорява. Имаме целево равнище от 2% и се проваляме в това да го достигнем", казва един от централните банкери в ЕЦБ, пожелал да остане анонимен.

Подобен наратив се оформя и в други западни страни, включително в САЩ, където централните банкери измерват възможните последици върху икономиките им от войната и устойчивото покачване на цените.

Очакванията са ръстът в големите икономики да е над средното ниво, което им позволява да се фокусират повече върху инфлацията.

По-рано този месец централната банка на Канада повиши лихвените проценти.

Очакванията са Федералният резерв на САЩ и Английската централна банка (АЦБ) също да затегнат паричната си политика на заседанията си следващата седмица, като за Фед това ще е началото на серия от лихвени повишения, а за АЦБ - продължението.

Дори политиците, отговарящи за фискалната политика - които са по-чувствителни към политическата страна на икономическите събития и често подкрепят разхлабената парична политика - са наясно с разрушителната силна на ценовото покачване.

Инфлацията е "огромно притеснение", каза финансовият министър на САЩ Джанет Йелън миналия четвъртък.  "Тя нанася силен удар върху американците и ги кара да се притесняват за базисни проблеми с финансите им", коментира Йелън.

На фона на инфлацията в САЩ, която достигна нов 40-годишен връх през февруари, инвеститорите прогнозират, че Фед ще завиши лихвата до ниво между 1,75% и 2% до края на годината - това е с 25 базисни пункта по-висока прогноза спрямо тази от преди седмица.

Всъщност ЕЦБ закъснява със затягането на паричната политика и ще си плати цената за това. Еврото поевтиня рязко през последните седмици поради очакванията, че ЕЦБ ще се забави в прекратяването на стимулите, което допълнително ще ускори инфлацията заради поскъпналия внос.

Прогнозите на регулатора са средната инфлация през 2022 г. в еврозоната да е 5,1%, което е над два пъти над целевото равнище от 2%.

"Фед ще затегне (политиката си) по-бързо и обменният курс ще отрази това. Няма да се изненадам от допълнително поевтиняване на еврото след заседанието на Фед следващата седмица", казва още централният банкер от ЕЦБ. "Изостанахме от тенденцията спрямо други централни банки", допълни той.

Икономистите се опитаха да предупредят ЕЦБ по-рано, че високите цени на суровините може да завлекат икономиката на еврозоната към рецесия, но банкерите отхвърлиха тези прогнози. "Растежът продължава да е положителен, няма рецесия", заяви гуверньорът на Френската централна банка Франсора Вилроа дьо Гало.

Аутсайдерът сред големите централни банки е Японската централна банка (ЯЦБ), за която се очаква да продължи да поддържа ултраразхлабена парична политика в опит да подкрепи все още крехкото си икономическо възстановяване дори след като поскъпващата енергия избутва инфлацията към целта от 2%.

"Ако цената на суровия петрол и на суровините ускори инфлацията, докато ръстът на заплатите остане нисък, това ще навреди на доходите на домакинствата, на корпоративните печалби и на икономиката", заяви гуверньорът на ЯЦБ във вторник Харухико Курода.

Пътят на паричната политика е по-неясен за Азия, където много икономики изостават спрямо Запада в премахването на строгите ограничителни мерки. За някои банки в региона, като Нова Зеландия, Южна Корея и Сингапур, опасенията относно цените и внесената инфлация вече доведоха до затягане на паричната политика.

Гуверньорът на Австралийската централна банка Филип Лоу предупреди заемодателите преди седмица да се подготвят за по-високи лихви.