След седмицата на централните банки - какви са изводите?

Това беше седмицата, в която централните банки по света смениха предавките и се заеха сериозно с инфлацията. Отпаднаха наративите на Федералния резерв, Европейската централна банка или Английската централна банка, че бързо растящите цени са временни или преходни. Вместо това те започнаха да се притесняват, че високата инфлация е „устойчива“.

ЕЦБ и Фед рязко намалиха програмите си за изкупуване на активи. Централните банки на две богати икономики - Великобритания и Норвегия - повишиха лихвените проценти. Девет централни банки от развиващите се икономики - от Чили до Русия - също повишиха лихвените проценти. Дори Японската централна банка, която по-често се занимава с дефлацията, отколкото с инфлацията, намали паричната си подкрепа при коронарната криза, пише в свой анализ The Financial Times.

Рядко в световната икономика се наблюдава толкова ясна промяна към по-ястребови възгледи за инфлацията. Аджай Раджадхякша, ръководител на отдела за макроизследвания в Barclays, коментира темата така: „Централните банки очевидно преминават към режим на затягане на мерките много по-бързо, отколкото изглеждаше вероятно само преди няколко месеца“.

Франческо Пезоле, валутен стратег в ING, заяви, че най-важното ново послание през тази седмица е „централното място на инфлацията в дискусията за политиката“.

Освен че поставиха инфлацията в центъра на своето мислене, специалистите в централните банки, отговарящи за паричната политика, понижиха значението, което отдават на коронавируса и неговото въздействие върху икономическата активност. В изявленията на ФЕД, ЕЦБ и СБ се подчертава несигурността, свързана с варианта омикрон, но никоя от тези банки не смяташе, че той ще има решаващо значение за политиката през следващите месеци.

В САЩ председателят на ФЕД Джей Пауъл заяви, че омикрон „всъщност няма много общо" с плана му да ускори премахването на паричните стимули от времената на пандемията. Инфлация

Кристин Лагард, председателят на ЕЦБ, подчерта, че „нашите икономики са станали по-устойчиви, по-силни и са по-способни да се приспособяват вълна след вълна и вариант след вариант". Що се отнася до Обединеното кралство, управителят на АЦБ Андрю Бейли заяви, че не е ясно дали омикрон ще увеличи или намали инфлационния натиск, „а това е много важен фактор за нас“.

Няма признаци, че тези отговори са координирани. И все пак последователността на тези послания породи опасения сред някои икономисти, че водещите централни банки може би са забравили колко корозивни могат да бъдат коронавирусните вълни.

„Централните банкери, които предприеха този ястребов или по-малко гълъбов подход в случая на ЕЦБ, никога не са си представяли... през октомври и ноември, че ще има този гръм от ясно небе с омикрон", каза Иън Шепърдсън, главен икономист в Pantheon Macroeconomics. „Изненадан съм, че няма малко повече готовност да се приеме, че нещата всъщност могат да бъдат доста лоши за известно време“

Основната причина, която стимулира повишаването на инфлацията, е глобалното търсене, надхвърлящо капацитета на света да предлага стоки и услуги. И все пак, макар че водещите централни банки признаха проблема, начинът, по който решиха да се справят с него, се различава.

Бързото оттегляне на количествените улеснения от страна на Фед и сигналът, че ще повиши лихвените проценти три пъти през следващата година, за да ги остави на ниво между 0,75 и 1 %, бяха добре комуникирани. Въпреки това мнението на някои икономисти беше, че решението е твърде слабо и твърде късно - като се има предвид, че инфлацията в САЩ, която е почти 7%, вече е на почти четиригодишен връх.

Итън Харис, ръководител на отдела за глобални икономически изследвания в Bank of America, пояснява: „Фед капитулира на бавни обороти. Ще видим, че [прогнозите за лихвените проценти] се повишават“.

За разлика от САЩ АЦБ изненада всички с увеличението на лихвите си. Тя смята, че не може да си позволи да чака, тъй като при инфлация в Обединеното кралство, която вече надхвърля 5%, банката е получавала посламия, че компаниите планират по-нататъшно повишаване на заплатите и цените.

Както Хю Пил, главният икономист на банката, заяви пред CNBC в петък, АЦБ трябваше да повиши лихвените проценти, „за да гарантира надеждността на нашата цел [2 % инфлация]“.

ЕЦБ е по-спокойна, защото смята, че в Европа има по-малко признаци за бързо нарастване на заплатите, отколкото в САЩ или Великобритания, и продължава да очаква инфлацията в еврозоната да спадне под целевата ѝ стойност през следващите две до три години.

„За нас беше поразително колко по-уверена в икономическите перспективи и по-балансирана по отношение на омикрона изглеждаше президентът на ЕЦБ Лагард", казва Кришна Гуха от Evercore ISI. „Това до голяма степен отразява факта, че основната динамика на инфлацията в еврозоната остава потисната“.

Единственото глобално отклонение от тези ходове на централните банки дойде от Турция, която намали лихвения си процент до 14%, въпреки че инфлацията е над 21%. Освен това страната стимулира потребителското търсене с 50% увеличение на минималната работна заплата - и след това установи как инвеститорите се разбягват. Като предупреждение за останалите до петък на обяд турската лира поевтиня със 17% спрямо долара през седмицата.

Нито един от „ястребовите“ ходове на другите централни банки все още не трябва да се разглежда като демонстрация на тяхната независимост от правителствата. Инфлацията се превърна в политически проблем в много страни, особено в САЩ, а подобни действия на централните банки се подкрепят от политиците.

Освен това централните банки все още стимулират икономиките, лихвените проценти остават много ниски и има възможност отново за облекчаване, ако икономическите последици от омикрон се окажат по-лоши от очакваното.

Но сега, след като цикълът на затягане започна, пред централните банки назрява по-голямо предизвикателство. То ще настъпи, ако им се наложи да отидат по-далеч и да вземат непопулярни решения, за да изтласкат от икономиката устойчивата инфлация. Най-голямото изпитание за тях тепърва предстои.