Утопия ли са умните градове?

Град, дълъг 170 километра, без автомобили и улици и за милион жители. В отделните градски модули по линията може да бъде достигнато за пет минути пеша всичко, нужно за ежедневните нужди, на високоскоростния влак  му трябват само двайсет минути, за да премине от единия край до другия. И всичко това е CO2-неутрално.

Мечта за бъдещето? Не! Първата копка на този проект трябва да се осъществи през първото тримесечие на 2021 г., т.е. най-късно през март. Това е проектът The Line, който саудитският престолонаследник Мохамад бин Салман представи на обществеността през януари. И този проект повдигна повече въпроси, отколкото даде отговори.

По принцип потенциалът на такъв планов град е голям. Кей Аксхаузен, професор по транспортно планиране в университета в Цюрих, казва:

„На теория моделът с градските квартали, обслужвани от високоскоростни влакове, е добър“. Идеята за линеен град не е нищо ново. Тя се обсъжда от края на 19-ти век, когато много градове в Европа се разрастват бързо и населението започва да страда от дългите пътувания, високите цени на имотите и липсата на зони за отдих. Линейният град обаче поне досега не е реализиран никъде поради липса на пространство и пари.

Поне място в Саудитска Арабия има достатъчно. The Line трябва да се простира от северозападния ъгъл на страната на Червено море по диагонал през пустинята и планините към вътрешността.

Климатът е едновременно предизвикателство и възможност: От една страна, не само защото милионите хора в сухия регион трябва да бъдат снабдени с вода, но всички зелени и земеделски площи също трябва да бъдат напоявани. От друга страна, слънчевата енергия е евтина и ефективна. А това от своя страна предлага потенциал за производство на питейна вода, тъй като е необходима енергия за обезсоляване на морската вода.

По-бързо от най-бързите влакове

Транспортът също ще се нуждае от много енергия. Три паралелни системи трябва да формират гръбнака на градския подземен град: ултрабърза транзитна линия, метролиния за местния транспорт и товарна линия.

Обещаното време за пътуване от 20 минути за 170-те километра (което съответства на разстоянието от София до Чирпан) показва средна скорост от 510 километра в час, която до момента най-бързите влакове в света са постигали само при тестови маневри. Решението може да бъде в посока Hyperloop, транспортна капсулна система в тръби, която е усъвършенствана от Илон Мъск.

35-километрова пробна линия на Hyperloop бе обявена за друг планов град в Саудитска Арабия, икономическия град „Крал Абдула“, който се строи в продължение на 15 години и се очаква да побере два милиона души. 
 
Концепцията за транспорта на The Line напомня предимно на град Масдар в съседното емирство Абу Даби. През 2006 г. беше обявен за град с екомодел за 50 хил. души: неутрален по отношение на CO2, без леки автомобили, със самоуправляващи се електрически превозни средства за пътнически транспорт.

Градът трябваше да бъде завършен през 2016 г. Първата самоуправляваща се совалка заработи едва през 2018 г. Времевият хоризонт за целия проект сега е зададен за 2030 г.. а датата за постигане на въглеродна неутралност остава неясна. Масдар може да се превърне в първия зелен град-призрак, обяви британският вестник The Guardian още преди пет години.

Но обратното също може да застраши един планов град: че той ще привлече повече хора, отколкото може да побере. „Въпросът е: какво се случва, ако градът се разрасне над предвидените граници?“, казва Кей Аксхаузен пред швейцарския Tagblatt. И добавя: "Ако правителството не изгради инфраструктура като тръби за питейна вода и канализация, могат да възникнат само фавели“.

Това се случи в Бразилия, столицата на Бразилия, която беше открита през 1960 г. Ядрото на града е построено според плановете, една от най-големите фавели на континента израсна отвъд центъра.

Такъв див растеж изобщо не би отговарял на визията на саудитския престолонаследник. Той предвижда високотехнологичен град, който събира и оценява всички възможни данни за населението си, за да оптимизира инфраструктурата.

Smart City е паролата на днешния ден. Не само на Арабския полуостров. Наскоро се състоя церемонията по  откриването на Woven City, малък мрежов град, собственост на Toyota, без емисии и с висока енергийна ефективност. Интересното е, че дори производителят на автомобили не вижда бъдещето в личните превозни средства. По-скоро сърцето на града са обществени самоуправляващи се микробуси. Товарният трафик и тук е вкаран под земята. Градът трябва да предлага място за 2000 души, така че проектът е много по-скромен от The Line, което прави изпълнението по-реалистично.

За Саудитска Арабия, от друга страна, е под въпрос дали ще има достатъчно инвеститори. Разходите за изграждане на 170 километра подземна инфраструктура са изключително високи. И никой не знае по-добре от Саудитска Арабия, че петродоларите няма да текат вечно - не на последно място, проектът е и за намаляване на зависимостта от износа на петрол.

Рядко се появява възможността да се построи цял град от нулата. Но проекти като The Line и The Woven са и лаборатории, в които технологиите се тестват и усъвършенстват. Други метрополии, в които основите по отношение на градоустройството изглеждат загубени, могат да се възползват от това. Например белите дробове на лондончани биха били облекчени, ако се насърчи електрификацията на транспорта.

Защо тази концепция е важна?

Наскоро пандемията на коронавируса по впечатляващ начин демонстрира колко силно мащабната дигитализация може да укрепи общините в способността им да действат. Защото в интелигентните градове и региони цифровите технологии допринасят за решаването на проблеми, увеличават участието и качеството на живот на гражданите, насърчават и бъдещата жизнеспособност и конкурентоспособност и водят до по-голяма устойчивост.

Умните градове могат да допринесат за постигане на климатичните цели на България и на ЕС като цяло. Сътрудничеството между общините и иновативните компании в областта на зелените информационни технологии може да помогне за намаляване на потреблението на ресурси и намаляване на емисиите на въглероден диоксид. А компаниите могат да са не само доставчици на технологии, но и партньори за иновации и компетентност за устойчивото градско развитие, насочени към общото благо.

Как може да се случи това, ще разгледаме в предстоящата мултиплатформена конференция Knowledge City, която и тази година ще продължи да развива идеята за модерния съвременен град като резултат от много процеси.

Конференцията ще се проведе в рамките на две онлайн издания - на 15 и 22 март. В онлайн събитието участниците ще дискутират как може да се подобри градската среда, какви инвестиции и иновации трябва да се направят, как да работят заедно институциите и бизнесът.

Knowledge City се провежда с подкрепата на Алтерко, A1, Риск Инженеринг, TollPass, Банка ДСК, Интерком Груп и Явор, Леново България.