"Размразяването" на жилищните наеми в Берлин влиза в предизборния фокус

Проблемът с достъпността на жилищата се изкачи в политическия дневен ред на Германия, след като върховният съд в страната отмени спорното замразяване на наемите в Берлин, предаде Bloomberg. Решението на Федералния конституционен съд в четвъртък да отхвърли ограничаването на наемните нива излага хиляди избиратели на по-високи разходи за живот и подчертава жилищните неволи в германските градове. Решението на съда се отрази и на цената на акциите на листнатните на германсите индекси компании от сектора.

"Решението е горчиво и нанася тежък удар на наемателите на 1,5 млн. апартамента в Берлин", коментира Лукас Сибенкотен, президент на сдружението на наемателите в Германия. „Но това е също и сигнал за събуждане за федералното правителство да предприеме най-накрая действия и да спре скока на наемите в толкова много германски градове.“

Въпреки че Берлин е особено изложен на риск поради рязкото преминаване от застой на пазара на имоти към бум, наемите са национален проблем в цяла Германия поради относително ниските нива на собственост на жилища. Канцлерът Ангела Меркел се опита да реши проблема през 2018 г. с обещание да инвестира повече от 6 млрд. евро за изграждане на нови жилища.

С приближиването на изборите в страната през септември и с отпадането на ограничението за наемите сега политиците се озовават под все по-голям натиск да покажат, че имат отговор за наемателите в страната - чувствителен проблем заради на пандемията, която блокира милиони да учат и работят от вкъщи.

„Лявото местно правителство в Берлин може и да не се откаже от усилията си за ограничаване на наемите, като се има предвид популярността на проблема сред избирателите, особено по време на изборна година“, коментират анализаторите  Ивона Ховенко и Сюзън Мунден от Bloomberg Intelligence.

Социалдемократите, Зелените и Лявата партия, които са зад берлинския закон, дадоха знаци, че ще потърсят федерална подкрепа за ограничаване на наемите - 54% от германците подкрепят такова законодателство, според проучване на компанията за услуги в сектора на недвижими имоти Objego.

За разлика от тях, консервативният блок на Ангела Меркел и свободните демократи приветстваха решението. „Хубаво е“, че таванът на наемите го няма, каза вътрешният министър Хорст Зеехофер, член на консервативния блок на Меркел.

„Това създаде несигурност на жилищния пазар, забави инвестициите и не създаде нито един нов апартамент“, каза Зеехофер в свое изявление. Изграждането на повече домове „остава най-добрата защита за наемателите“.

Ограничението на наемите оказа нежелани странични ефекти, като накара повече собственици да продадат апартаменти и по този начин ги направи още по-недостъпни, сочи на германския институт Ifo. "Въпреки че наемите в Берлин се увеличиха по-слабо, отколкото в други германски градове, предлагането на апартаменти също стана оскъдно", коментира Матиас Долс, съавтор на изследването, в интервю след решението на съда.

берлин

Ограниченията - разглеждани като потенциален модел за градове от Амстердам до Ню Йорк - влязоха в сила през февруари 2020 г. и замразиха наемите за пет години на нивото, което имаха през юни 2019 г. През ноември влязоха в сила допълнителни правила, които изискваха от собствениците на жилища в Берлин да намалят наемите, ако са по-високи от лимитите, определени от градската управа.

Най-висшият съд на Германия обаче постанови, че гражданският кодекс на страната е регулирал достатъчно задълбочено отношенията между наемодатели и наематели, включително ценообразуването, така че няма основание Берлин да се намесва.

В отговор на решението на съда Себастиан Шеел, най-висшият служител в Берлин в жилищното строителство, защити ограничението на наемите и призова правителството на Меркел да се намеси.

„Сега задачата на федералното правителство е или да създаде ефективен закон за наемите, който осигурява подходящия социален микс в градовете, или да прехвърли компетентността за това на федералните провинции“, заяви Шеел в изявление. Берлинското правителство ще обсъди последиците от решението във вторник, добави той.

Градските власти заявиха, че замразяването има за цел да даде на наемателите „въздух“, докато строителството не достигне поне 20 хил. нови жилища годишно, което е повече от четири пъти над нивото от 2010 г.

Берлин винаги е бил град на наемателите, като над 80% от населението живее под наем.

Намирането на дом в модерната германска столица ставаше все по-трудно през последните две десетилетия с пристигането на нови жители, инвеститори, компании и стартъпи. Нивата на наемите в много квартали са се удвоили спрямо 2009 г., тъй като строителството изостава от търсенето.

Берлин беше невъобразимо евтин допреди около 15 години. Макар и оживен и обичан от художници и студенти, в града имаше малко индустрия, малко работни места и изобилие от изоставени апартаменти. Всичко това започна да се променя, когато Берлин се превърна в първокласен център за стартъп екосистемата в континентална Европа. Тогава дойдоха и големи компании като Amazon.com Inc., Daimler AG и Sanofi.

Липсата на достъпни жилища ще остане проблемен въпрос в Берлин. Активисти събират подписи в опит да свикат референдум за план за принуждаване на града да изкупи големи наемодатели, които контролират необичайно висок дял от пазара на наеми.

Берлинското правителство е отчасти отговорно за ситуацията. След падането на Берлинската стена градът натрупа милиарди евро дългове и се опита да го плати, като продаде каквото може. Това включваше и над една трета от обществения жилищен фонд, или около 200 хил. апартамента.