За фалитите на държави и други икономически догми

За всеки от бившия комунистически блок в Източна Европа, който има добра памет, неистовите усилия да се спаси Гърция (и другите икономически нестабилни периферни страни от еврозоната), както и всичките страхове от фалит на Гърция или разпад на еврозоната, би трябвало да изглеждат доста озадачаващи.

Като начало преструктурирането на държавния дълг на една страна или неговото неизпълнение не са чак толкова страшно нещо. През 90-те години на миналия век Русия преструктурира дълг на Съветския съюз за 32 млрд. долара, но през 1998 г. спира да посреща задълженията си по него заради азиатската криза.

Тогава всички са категорични, че финансовото доверие в страната никога няма да се възстанови, а един банкер дори излиза със смелото заявление, че по-скоро би опитал ядрени отпадъци, отколкото отново да инвестира в Русия, пише The Economist.

Същата история се повтаря в Полша, която преструктурира държавния си дълг след 1989 г. Благодарение на политическата намеса на САЩ Полша успява да смени суверенния дълг, натрупан от комунистическия режим, с облекчените "брейди облигации". Унгария обаче не получава същото подкрепа от САЩ и трябва да изплати държавния си дълг в пълен размер без никакви облекчения. Това затруднява икономиката на страната през 90-те години, данъците се вдигат, а публичните разходи намаляват. Унгария понася всички тези жертви, но въпреки това не получава по-добър кредитен рейтинг. Странно нещо са пазарите, коментира изданието.

Изводът е, че паметта на инвеститорите е къса. Дори и Гърция да преструктурира дълга си (а това според някои икономисти е единственото решение на гръцката криза), няма да мине много време и алчността ще надвие страха на финансовите пазари, а капиталовите потоци ще възобновят своето движение.

Другата икономическа догма, която доминира анализите през последните седмици, е, че еврозоната ще се разпадне, ако Гърция се откаже от общата валута. Това обаче не е задължително да се случи, съдейки по опита на други две бивши комунистически страни – Чехия и Словакия, които разделят своите валути, без да се стигне до каквито и да било смущения за финансовите пазари или икономиката.

Югославският динар се разрушава от хиперинфлация, но всички валути, която го наследяват, се справят добре от самото си въвеждане. Агонията на съветската рубла е болезнена, но сега руската валута е една от най-стабилните в региона. Така че ако се наложи Гърция да се върне към драхмата, може да се окаже, че тя се представя доста по-добре от очакваното.

Голямата разлика между случилото се тогава и кризата сега е, че Гърция има подкрепата на Европейския съюз, докато бившите комунистически страни нямаха подобни привилегии. Подходът към Гърция съвсем нямаше да е толкова мек, ако страната не бе пълноправен член на Европейския съюз и еврозоната, и то ако се съди по начина, по който се третира Турция през последните години.

Другата важна разлика се крие в това, че когато Гърция се присъединява към Европейската икономическа общност през 1981 г., тя е просто една малка държава, която се съвзема от авторитарното управление и военния режим, частично подкрепен от Запада. През 1989 г. обаче усещането е много различно - Западна Европа се страхува от нуждаещите се бедни народи от изток и предпочита да забави реформите, вместо да ги ускори.

Това води до дълъг процес на фиктивни преговори за реформа и въвеждане на европейските стандарти, а от всичко това най-много печелят бюрократите и консултантите, за които се отваря много работа.

Ето защо кризата с националния дълг на Гърция не е чак толкова страшна. Най-лошото в случая е, че тя показа, че ако бъдат изправени пред голям и неотложен проблем, европейските страни не могат да действат единно и решително.