Борбата на ЕЦБ срещу спекулантите може да навреди на еврото

Решението на Европейската централна банка (ЕЦБ) да купува държавни облигации на вторичния пазар, като част от спасителния план за еврозоната, вероятно ще спре спекулантите, но може да доведе до поевтиняване на еврото с повече от 10%, твърдят трейдъри и икономисти пред CNBC.

Централните банки в еврозоната вече започнаха да купуват от облигациите, понижавайки доходността по книжата на Гърция, Португалия, Ирландия и Испания.

Някои анализатори, особено в САЩ, се опасяват, че действията на ЕЦБ представляват печатане на пари – нещо, което самата банка обеща да не прави. „Нека да е ясно, ЕЦБ току-що просто напечата много пари“, заявява Артър Хогън, стратег в Jefferies.

Анализатори в Европа обаче не са съгласни, изтъквайки, че инфлационните процеси са под контрол, доколкото ЕЦБ ще изтегля средства от пазарите чрез депозитни аукциони или други мерки.

По този начин цялостният ефект върху ликвидността ще е неутрален, смята Мартин ван Влиет, икономист в ING Bank.

Целта на ЕЦБ чрез покупката на държавни облигации е различна от тази на Федералния резерв (щатската централна банка) или на Английската централна банка. Вместо да цели стимулиране на икономиката, ЕЦБ иска единствено да подплаши спекулантите.

„В момента рискът да се спекулира срещу държавните облигации на страни от еврозоната е висок, понеже в противниковия отбор има играч като ЕЦБ“, казва Щефан Шнайдер, анализатор в Deutsche Bank.

ЕЦБ обаче ще трябва да продължи с покупката на облигации за продължително време, докато бъде възстановено доверието на инвеститорите.

„Предполагам, че механизмът може да остане в сила няколко години“, продължава ван Влиет. „Това обаче не означава ежедневна активност. ЕЦБ просто ще има това оръдие в арсенала си.“

Централната банка не е обявила официално каква сума е готова да похарчи, за облигации на кои държави и за какви матуритети.

Според дилъри от началото на седмицата са закупени португалски, гръцки и ирландски книжа с различни матуритети до 10 години в отделни сделки за по 25-50 млн. евро.

„Мисля, че конкретните параметри не трябва да се обявяват“, смята Шнайдер.

Покупката на прекалено много дългови книжа може да изплаши инвеститорите, загрижени за инфлацията, а твърде ограничената намеса пък би довела до подновяване на атаките от страна на спекулантите.

Доверието в еврото обаче бе подкопано от нерешителността на Европейския съюз при гласуване на помощта за Гърция, неохотата на страните-членки за справяне с набъбналите бюджетни дефицити в съюза и колебливите стъпки на ЕЦБ за ограничаване на кризата, споделят анализатори.

След обявяването на спасителния план за еврозоната доверието в независимата ЕЦБ също бе подкопано.

Добрата страна на евтиното евро – подкрепата му за износа, е малко вероятно да компенсира негативния ефект за растежа, в резултат на загубеното потребителско доверие след продължилата с месеци дългова криза.

Според трейдъри спадът на единната валута може да се задълбочи.

„Те купуват облигации и наливат пари в системата. До четири месеца очаквам 10-12% спад на еврото, а може би и повече“, твърди Андрю Буш, валутен стратег в BMO Capital Markets.

Според Шнайдер ЕЦБ ще продължи в поетата посока до нормализиране на европейската финансова система, след което ще трябва много бързо да свие баланса си, за да предотврати зараждането на инфлация. Точна времева рамка за това е невъзможно да се предвиди, добавя той.

„Ще бъдем сигурни, че системата се нормализира, когато видим растеж на кредитите“, завършва анализаторът.

Още за рисковете пред плана за спасяване на еврозоната