ЕЦБ може да пренапише изцяло правилата си заради гръцката криза

Европейската централна банка (ЕЦБ) може да пренапише изцяло правилата, от които се ръководи, за да овладее дълговата криза в Гърция, която заплашва да се разпространи в други европейски страни и ще затрудни функционирането на световните финансови пазари.

В понеделник президентът на ЕЦБ Жан-Клод Трише наруши своето обещание, направено през януари, че ЕЦБ в никакъв случай няма да облекчи изискванията си за кредитиране в името на една отделна страна. След като това се случи, икономисти очакват и смятат, че Трише ще трябва да пожертва и други основни принципи на ЕЦБ, за да предотврати тежки сътресения в икономиката на еврозоната, пише Bloomberg.

Растящото недоверие на финансовите пазари към способността на Гърция да се справи с финансовите си проблеми бе подсилено допълнително от решението на водещи рейтингови агенции да намалят оценката си за държавния дълг на страната. Това накара ЕЦБ да обяви в края на март, че ще запази поне до края на тази година занижените си критерии за обезпеченията, които приема по заемите, отпускани на банки в еврозоната.

Вчера ЕЦБ направи още по-рязка стъпка в тази посока, като премахна изобщо изискването за минимален кредитен рейтинг на гръцките държавни ценни книжа, които приема като обезпечение по свои операции за рефинансиране. Според икономисти, интервюирани от Bloomberg, институцията може да направи това изключение и за други страни от еврозоната и дори да върне програмата за отпускане на неограничени заеми за европейските банки за срок от една година.

Някои анализатори дори допускат, че ЕЦБ може да стигне до изкупуването на държавни ценни книжа на откритите пазари, в случай че споразумението за спасяване на Гърция на стойност 110 млрд. евро не успее.

Икономисти на Royal Bank of Scotland са на мнение, че гръцката криза дава възможност на ЕЦБ да покаже по-голяма решителност за действие, което ще вдигне доверието на финансовите пазари към нея. Според анализатори на най-голямата швейцарска банка UBS следващата стъпка на ЕЦБ ще бъде или увеличаване на размера и срока на заемите за европейските банки, или допълнително смекчаване на изискванията за приеманите от ЕЦБ обезпечения.

Според икономисти на Jeffries Group ЕЦБ може да стигне дори до т.нар. „количествено улесняване“, при което количеството на парите в банковата система се увеличава по различни начини, например с покупка на финансови активи. По този начин ЕЦБ ще може да избегне опасността от повторна рецесия в Европа, която е станала реална заради предприетите от правителствата съкращения на разходите.

ЕЦБ няма право да купува финансови активи директно от правителства на страните в еврозоната, а само от вторичните пазари. В началото на този месец Трише заяви, че на този етап ЕЦБ няма намерение да купува държавни облигации. Според UniCredit този сценарий е малко вероятен, защото ще бъде „тънката червена линия, която немското правителство не би позволило ЕЦБ да премине, защото чрез покупките на държавни облигации се финансират пряко големите бюджетни дефицити на страните“.

Лихвеният процент по десетгодишните гръцки ДЦК е на ниво от 8,5% днес, което е с 550 базисни пункта над този по немските облигации със същия падеж. През миналата седмица тази разлика, известна като рискова премия, стига фрапиращите 800 базисни пункта, след като Standard and Poor's даде на гръцките облигации рейтинг „junk”, което ги нарежда сред рисковите книжа, подходящи за спекулативна търговия.

Най-голям сред всички страни в Европа е бюджетния дефицит на Ирландия, който е 14,3% от брутния й вътрешен продукт (БВП) през 2009 г. Тя е последвана от Гърция с 13,6% дефицит, Испания с 11,2% и Португалия с 9,4%.

Еврото е поевтиняло с 10% спрямо долара за последните шест месеца, а по време на днешната валутна сесия губи още 0,2%. Към 10:20 ч. българско време двойката EUR/USD се котира на ниво от 1,3168 долара за евро.