Заплахата за западното благоденствие идва от изток

Политическите философии, възприети от бившите лидери на САЩ и Великобритания Роналд Рейгън и Маргарет Тачър, ще отмрат с изместването на финансовoто и политическо влияние от запад на изток, смята Стивън Кинг, главен икономист в HSBC - най-голямата английска банка.

В своята нова книга „Загуба на контрол, Нарастващата заплаха пред западното благоденствие“ икономистът твърди, че усилващата се мощ на Китай, Индия и други развиващи се икономики е отхвърлила хипотезата за непрекъснато повишаващия се жизнен стандарт в САЩ и Западна Европа.

Реалността, пред която е изправен западният свят, е години на лишения в съчетание с повишени колебания на финансовите пазари, заявява Кинг пред CNBC.

Според него бързият растеж на Китай, Индия и др. при относителния спад на Запада неминуемо води до засилена роля на правителствата в САЩ и Западна Европа.

„Пазарите ще стават все по зависими от действията на политици, централни банкери и регулаторни органи“, пише Кинг. „Икономическото развитие ще бъде значително повлияно не само от определянето на лихвите, но и от регулирането на кредита като цяло, което ще засегне размерът му.“

„Балансът между трансгранично сътрудничество и национален суверенитет ще бъде поставен на сериозно изпитание, особено в еврозоната, където напрежението се усилва с всеки ден“, продължава той.

В своята книга икономистът изразява мнение, че Западът във все по-голяма степен ще губи контрол върху икономическото си положение, след като лидерите му не са съумели да реагират на промяната на статуквото в световната икономика.

„Това ще има огромно въздействие върху доходите, разпределението на богатствата, действието на пазарните сили и икономическата стабилност на западните общества“.

И след като все повече страни предявяват претенции към ограничените световни ресурси, то Западът ще става все по-уязвим.

„Успехът на Запада в миналото се дължеше предимно на пазарните сили, технологичния напредък и увеличението на производителността“, обяснява Кинг. „За него допринесоха обаче и завземането на територии, присвояването на земи, робството, държавният капитализъм и като цяло стремежът за манипулиране на пазарите с цел облагодетелстване на малцина“.

„Тази способност за направляване на пазарите с цел удовлетворяване на обществото сега е поставена под съмнение като пряк резултат от успеха на развиващите се страни“, смята Кинг.

Последиците от развитието на всички тези икономически процеси за обикновения човек на запад могат да бъдат много обезпокоителни:

Спестителите там няма да могат да натрупат достатъчно средства за спокоен живот след пенсия.

Можем да очакваме сътресения на капиталовите пазари, търговията, както и в нивото на инфлацията, вследствие на изместването на икономическия фокус на изток.

Хората, определящи политиките, ще се натъкнат на ограничения в суверенните си правомощия.

Със застаряването на западното население нуждата от имигранти ще нарасне.

Засилващите се връзки между развиващите се страни вероятно ще доведат до нови съюзи, които в крайна сметка ще заплашат западните интереси.

Развиващите се икономики ще владеят все повече западни активи и ще контролират енергийните доставки.

Кинг предупреждава също, че, със сегашните си темпове на растеж, до средата на века Китай ще потребява количество петрол, равно на цялото световно производство към момента.

Въпросът, който авторът задава, е как Западът ще отвърне на новите предизвикателства:

„Дори световната икономика да се развива бързо, вероятно делът на развиващите се страни в нея ще бъде поставен на сериозно изпитание.

С намаляване на влиянието на развитите страни, те ще бъдат изправени пред следния избор: или да се развиват по старому, отстъпвайки водещата си роля в икономическия прогрес, или да се съпротивляват, заплашвайки да тласнат света към нова ера на протекционизъм и взаимни подозрения.“