Развиващите се страни - новият инкубатор за бизнес иновации

През 1980 г. американските автомобилни компании са толкова потресени от това, че Япония е изместила САЩ като водещ производител на автомобили в света, че техните топ мениджъри ходят все по-често на визити в Страната на изгряващото слънце, за да разберат какво точно се случва. Оказва се, че Япония е победила американските си конкуренти по цена и надеждност не благодарение на някаква специална индустриална политика или държавни субсидии, както американците подозират.

Причината за огромния прогрес на японските компании се крие в бизнес иновациите, които те прилагат. С помощта на нови системи за производство японските автомобилни и технологични компании надвиват американските си конкуренти по всички параметри, пише The Economist.

Същата тенденция се наблюдава в момента в развиващите се страни, които постепенно се превръщат в новия инкубатор за бизнес иновации, както Япония е била след 50-те години на 20 век. Те непрекъснато предлагат нови и нови продукти и услуги, които са драстично по-евтини от западните си еквиваленти: автомобили за 3 хил. долара, компютри за 300 и мобилни телефони за 30 долара.

Компаниите в тези страни експериментират с нови системи за производство и разпространение и изцяло нови бизнес модели. Местните производители смело променят всички елементи на съвременния бизнес - от управлението на веригата за доставки до наемането и задържането на квалифициран персонал.

По този начин страните, които доскоро се свързваха само с евтина работна ръка, вече са конкурентни на световната сцена. От друга страна те вече имат по-евтини съперници в лицето на Виетнам или Камбоджа например, което ги притиска да разчитат още повече на бизнес иновациите.

Според последния доклад на ООН за инвестициите в световен мащаб 21 500 мултинационални компании вече са базирани в развиващите се икономики. Броят на компаниите от Бразилия, Индия, Китай и Русия в списъка на Financial Times за 500-те най-добри компании, е нараснал четирикратно за периода от 2006 до 2008 г. от 15 до 62. Само в рамките на 2006 г. 20-те най-големи бразилски компании удвояват размера на своите чуждестранни активи.

В същото време западните мултинационални компании инвестират все по-големи надежди в развиващите се пазари. Те виждат в тях не само източник на икономически растеж, но и на квалифицирана работна ръка заради подобряването на образователната им система през последните години, особено в Китай.

Това дава още една причина на големите мултинационални компании от целия свят да провеждат своята изследователска и развойна дейност именно в развиващите се икономики. Компаниите от класацията на Fortune 500 имат 98 звена за развойна дейност в Китай и още 63 в Индия. General Electric инвестира над 50 млн. долара в своя здравен изследователски център в Индия, който е най-големият в света.

Лидерът в мрежовите технологии – Cisco, вложи над 1 млрд. долара, за да построи втората си централа - Cisco East, също в Индия. Центърът за развойна дейност на Microsoft в китайската столица Пекин е втори по големина за компанията след американския й щаб в Редмънд.

Освен това както западните, така и местните мултинационални компании постепенно осъзнаха, че, за да просперират в тези огромни пазари, трябва да направят продуктите си достъпни за по-бедното население на развиващите се страни, което живее извън големите градове. А това означава да се преосмисли изцяло начинът, по който функционира целия им бизнес.

Тази комбинация от предизвикателства и възможности в развиващите се страни създава предпоставки за иновации и творчество. Компаниите правят все повече пробиви в областта на различни нововъведения и изпреварват Запада в различни нови дейности като плащанията с мобилни телефони и разработката на специализират софтуер. Китайската телекомуникационна компания Huawei например стана четвърта по големина в света по брой на заявените патенти.

По всичко личи, че бизнесът в големите развиващи се икономики по-скоро вижда възможностите във всяка една трудност, а не трудностите, които съпровождат всяка възможност. Местните компании развиват свои собствени отличителни идеи за управление, а западните им конкуренти все повече ще се учат от тях. И всички, които досега гледаха на развиващите се страни пренебрежително само като на източник на евтина работна ръка, трябва да признаят, че те могат да бъдат и източник на "унищожителни" иновации.