Икономическата криза в Полша премина по-безболезнено, отколкото в много други държави по целия свят, като през 2009 г. полската икономика бе единствената в Европейския съюз (ЕС), която успя да отчете ръст.
Реалният брутен вътрешен продукт (БВП) на страната нарасна с 1,7% през миналата година, докато средният спад за ЕС възлезе на 4,2 на сто. БВП на развити икономики, като Германия, Великобритания и Италия, се сви с около 5 на сто.
Международният валутен фонд очаква полската икономика да нарасне с 2,7% през 2010 г. и да ускори своя ръст до 3 на сто през следващата. И това се случва на фона на прекомерната загриженост на еврозоната за дълговата криза в Гърция, пише в анализ за Financial Times покойният президент на Полската централна банка Славомир Скрзипек, който загина по време на трагичната самолетна катастрофа в Смоленск миналата събота.
Според него проблемната едно време централноевропейска държава постепенно се превръща в пример за успешен икономически модел и затова не бива да бърза с въвеждането на еврото.
В своя анализ той посочва, че бидейки извън еврозоната, Полша се е възползвала умело от гъвкавостта на курса на полската злота по такъв начин, че е подпомогнала растежа на своята икономика и е намалила дефицита по текущата си сметка, без да се стигне до увеличение на инфлацията.
Славомир Скрзипек уточнява, че Полша е решена да приеме единната валута, но проблемите в еврозоната от една страна, и положителните икономически обстоятелства в Полша от друга, поставят на преден план въпроса дали страната трябва да бърза толкова с приемането на еврото.
Според него от дългогодишната история на еврозоната си проличава ясно, че периферните членове на валутния блок страдат от загуба на конкурентоспособност заради общата валута, което е полезен урок за Полша.
Другият извод от гръцката криза е, че няма нищо по-важно от това една страна да подобри със собствени усилия конкурентоспособността си, да си наложи сама фискална дисциплина и да повиши гъвкавостта на пазара на труд и стоки - независимо дали е в еврозоната или не.
Усилената работа в тази посока носи своята награда. Лихвените проценти по десетгодишните държавни ценни книжа, емитирани от полското правителство в злоти, са 5,6% в сравнение с около 7 на сто за десетгодишния гръцки дълг в евро.
Славомир Скрзипек прави извода, че Полша се е превърнала в сравнително голяма и самодостатъчна икономика благодарение на подходящите фискални и монетарни мерки, а финансовата система на страната е стабилна и добре капитализирана.
Той предвижда, че предвидените структурни реформи в дългосрочен план ще подобрят още повече способността на Полша да отговори на строгите критерии за приемане на еврото. Но в същото време финансистът предупреждава, че страната не бива да се обвързва с твърде близък времеви хоризонт, който би могъл да навреди на растежа на нейната икономика.
Според него стабилния икономически растеж и разумната фискална политика са възможни не само в рамките на еврозоната, като Полша е отличен пример в това отношение. Страните, които избързват с присъединяването към еврозоната, както се е получило с Гърция, рано или късно ще понесат лошите последствия. Ето защо той прави извода, че Полша трябва да се придържа към укрепването на своята икономическа структура, която ще я подготви по-добре за еврото в дългосрочен план.