Китайският енергиен глад възражда въгледобива

В началото на 1994 г. Международната енергийна агенция обяви данни, които не предизвикаха особен интерес, но години по-късно се оказаха ключови за трансформирането на петролния пазар и световната икономика, пише Financial Times.

Агенцията обяви, че Китай „за първи път от 1960 г. се е превърнала в нетен вносител на петрол на годишна база“. Последствията станаха видни години по-късно - неутолимият енергиен глад на Китай изведе страната на второ място като най-голям вносител на петрол в света след САЩ.

Китай беше един от факторите, които спомогнаха за повишаването на цената на суровия петрола до рекордните 150 долара през 2008 г. Докато през 1993 вносът възлизаше едва на 30 000 барела на ден, приблизително колкото е вносът на Ирландия, сега Пекин купува 5 милиона барела на ден, или общото производство на Венецуела и Кувейт взети заедно.

Според анализаторите промяната през 1993 е пример за „Китайска инерция“, или какво може да се случи, когато най-населената страна на света се превърне от износител в нетен вносител на определен ресурс.

Влиянието върху цените невинаги се проявява незабавно. Все пак след време, с все по засиленото търсене, цените обикновено скачат. Това се случи както с петрола, така и с други стоки, включително соята, потреблението на която в Китай далеч надхвърли възможностите за собствено производство.

Сега е ред на въглищата. През миналата година за първи път в историята си Китай се превърна в нетен вносител на въглища на годишна база. Пекин купи 104 милиона тона от суровината, сравнено с нетен износ от 80 милиона тона през 2003.

Промяната помага за възраждането на въгледобивната индустрия. След като за десетилетия въглищата бяха маргинализирани в развития свят, сега те се преоткриват и Китай и Индия оглавяват списъка на големите вносители в Азия, сред които са и Япония, Южна Корея и Тайван.

Според прогнози на анализатори в средата на десетилетието обемът на търговията с въглища ще достигне 1 милиард тона годишно, което представлява забележителен растеж в сравнение с по-малко от 50 милиона тона в началото на 70-те. Това вещае добри времена за най-големия износител на въглища Xstrata, индонезийската компания PT Bumi Resources, Anglo American и Rio Tinto.

Ефектът върху цените е вече чувствителен, въпреки че донякъде е смекчен от глобалната икономическа криза. Австралийският индекс на въгледобивната индустрия се повиши през тази година до нива от над 100 долара за тон.

Китай ще разчита в по-голяма степен на внос, за да може да консервира запасите си от въглища, които все още са третите по големина в света след тези на САЩ и Русия. Миналогодишният китайски внос от 104 милиона тона бледнее в сравнение с 3,3 милиарда тона въглища, които всяка година се добиват в Китай. Според анализаторите малко вероятно е Китай да се откаже от вноса. „Китай протяга ръка все по-надалеч. Отначало внасяше въглища от Австралия и Индонезия, а сега купува дори от Колумбия“, казва Йоаким Бринксма от Citigroup.

Според Международната енергийна агенция Китай и Индия, които през 1980 г. са потребявали едва една пета от добиваните въглища по света, през 2030 г. ще консумират две трети.