„Хубавото на кризата е, че спря развитието на консуматорското общество“

В Източна Европа наблюдаваме преждевременно родено консуматорско общество – не произвеждаме, но консумираме и това не е пътят, по който ще стигнем конкурентоспособността на западните икономики. Хубавото е, че кризата спря този процес.

Това каза унгарският професор Андраш Инотай, генерален директор на Института за световна икономика, по време на конференция, посветена на конкурентоспособността на икономиката.

През 2014 публичната задлъжнялост на Германия, Франция, Великобритания и дори в още по-голяма степен на Италия ще достигне 100% от БВП, вместо 60%, както е договорено според критериите от Маастрихт. Тази тенденция би трябвало да накара правителствата да предприемат мерки за насърчаване на конкурентоспособността на своите икономики, каза професорът.

„Търговията беше основен двигател на растежа преди кризата, но сега това не е така. Приблизително 75% от търговията на икономиките от ЕС се извършва в рамките на съюза, поради което прилагане на протекционистки мерки от страна на отделните икономики не би имало смисъл.“

Според него друг традиционен и лесен, но остарял механизъм за повишаване на конкурентоспособността на дадена икономика е девалвация на валутата. „В известна степен, страни като Чехия, Унгария, Румъния и Полша се опитаха да спечелят от създалата се ситуация, но колапсът на пазара беше толкова голям, че положителният ефект от девалвацията на валутите им не можа да компенсира негативните ефекти от кризата. За еврозоната разбира се девалвация на еврото е немислима“, допълни Андраш Инотай.

Много е трудно да си в еврозоната и да не си конкурентоспособен. Германия например има огромно положително търговско салдо за сметка на почти всички други страни в ЕС, каза още той.

„Цената на труда също не е единственият фактор определящ конкурентоспособността. Ако беше така 95% от инвестициите в света щяха да са насочени в Африка.“

Все пак според него човешкият фактор е изключително важен за конкурентоспособността на дадена икономика. Доколко хората в една страна са квалифицирани зависи от инвестициите в образование, но ако инвестираме значителни суми в университетите, а хората след това емигрират, тези пари ще са инвестирани не в нашата, а в икономиката на някоя развита страна, смята професорът.