Горчивото лекарство, което Ирландия изпи, за да преживее фискалната криза

Допреди година ирландската държава бе обременена от големи дългове, подобно на положението, в което Гърция се намира в момента. Ирландия обаче реши да изпие бързо горчивото лекарство, с което може да се намали бюджетният дефицит. Резултатите, които постигна по този начин, ще помогнат на страната да премине по-леко през задаващия се период на фискални кризи, пише Wall Street Journal.

В началото на 2009 г световната финансова криза заварва ирландските банки във влошено от спукването на балона в жилищния сектор състояние. За да спаси банковия сектор от колапс, правителството на Ирландия предоставя спасителна помощ на банките, а фискалният дефицит скача рязко до 12% от брутния вътрешен продукт, което е много близо до 12,7-процентния дефицит на Гърция.

За разлика обаче от Гърция, която бе обхваната от масови протести срещу замислените от правителството мерки за намаляване на държавните разходи и увеличаване на данъците, Ирландия действа доста по-решително, за да тушира навреме опасенията от фалит на страната. В резултат на това брутните заплати на учителите и полицаите намаляват с до 15%, а данъците върху доходите се увеличават.

Междувременно правителството намалява социалните помощи, което превръща „келтския икономически тигър“ в лидер по фискални ограничения в Европа. По този начин страната показва готовност да се справи бързо със своята задлъжнялост и печели признанието на икономистите. Сега Европейският съюз притиска Гърция, Португалия и Испания да предприемат подобни радикални стъпки.

Усилията на Ирландия се отплащат, защото финансовото й състояние се подобрява значително спрямо това на други задлъжнели европейски страни. През ноември 2009 г. цената на суаповете за защита от неплатежоспособност на Гърция и Ирландия е почти еднаква. Оттогава насам обаче тя се е понижила с 20% при Ирландия, а е нараснала близо два пъти до рекордно ниво за Гърция.

Освен това изискуемата от инвеститорите доходност по 10-годишните гръцки държавни ценни книжа е значително по-висока, като скочи до 6,3% през миналата седмица - доста над лихвения процент от 4,7%, който ирландското правителство плаща по своите ценни книжа. Всичко това обаче се случи, защото 4,5-милионното население на Ирландия понесе строгата фискална политика.

Най-голямо е бремето за служителите в държавния сектор на страната, които засега преглъщат всички агресивни промени във фискалната политика на правителството, чийто край не се вижда. По-ниските заплати намаляват и покупателната способност на потребителите, което е лош знак за икономиката, защото потребителските разходи са източник на около 50% от БВП на страната.

Ето защо Ирландската централна банка очаква икономиката на страната да продължи да се свива през тази година и да отчете спад от 1%. Ирландското правителство обаче предпочита да затяга фискалната си политика, без да вдига корпоративния данък, който е 12,5% и е един от най-ниските в Европа, защото вярва, че икономическият растеж на страната, особено в технологичния и фармацевтичния сектор, зависи от това дали бизнес климатът е благоприятен.

Освен това Ирландия държи на своето членство в еврозоната, което според мнозина икономисти е подхранило забележителния икономически растеж на страната през последните десет години. Това означава, че страната е готова да се лиши от самостоятелна парична политика и от възможността да обезцени своята валута в името на това да запази еврото.

Така единственият начин Ирландия да направи икономиката си по-ефективна и конкурентна е чрез намаляването на заплатите и увеличаването на производителността на труда.

Освен това Ирландия е благоприятствана и от по-ниската средна възраст на населението – 35,7 години, което означава, че през идните години по-малко хора ще се пенсионират, за разлика от Гърция, където средната възраст е 42 години. Това значи и по-малки разходи на държавата за пенсионно осигуряване.

Добър ефект има и изтеглянето на многото имигранти от Полша и други страни от Централна и Източна Европа, което ще намали безработицата в Ирландия, която е малко над средното за еврозоната ниво от 9,9%.

Това показва, че в Ирландия правителството и обществото засега са готови да направят нужните жертви, за да може икономиката на страната да поеме по пътя на устойчивото развитие. Неслучайно Ирландия е сред страните с най-висок брутен вътрешен продукт на човек от населението и най-висок стандарт на живот.

Събитията в Ирландия през последните две години показват не само какъв икономически ефект може да има намаляването на данъците и привличането на инвестиции в добри времена, но и как може да се излезе от финансовата криза – а именно със сурови и навременни мерки. 

Още по темата:

Литва: Гърция да последва нашия пример