Лидерите на Бразилия, Русия, Индия и Китай се срещнаха през юни 2009 г. в Екатеринбург, за да обсъдят създаването на нов, по-справедлив световен ред. Четирите държави, известни още с общото съкращение БРИК, настояваха за по-значима роля на световната политическа и икономическа сцена, а президентът на Русия Дмитрий Медведев призова за намаляване на огромното икономическо влияние на САЩ.
Бразилия, Русия, Индия и Китай постепенно се превърнаха в главен двигател на световната икономика и станаха символ на всички бързо развиващи се пазари по света, пише Fortune. Заради бурния им растеж икономистите започнаха да търсят нови държави, които имат характеристиките на БРИК. Така през 2005 г. Goldman Sachs направи списък от 11 икономики, които са кандидати за групата на БРИК.
В това число влязоха Бангладеш, Египет, Индонезия, Иран, Мексико, Нигерия, Пакистан, Филипините, Южна Корея, Турция и Виетнам.
Но една от страните в БРИК изгуби своя блясък на инвестиционна дестинация след началото на кризата. Русия отчете най-лоши икономически резултати сред четворката през 2009 г., като за цялата година се очаква реалния брутен вътрешен продукт (БВП) на страната да се свие с поне 8% на годишна база. БВП на Бразилия се сви с 5,5%, а този на Китай и Индия скочи със съответно 8,3% и 6,5%.
Петролът и други рискове
Русия е най-големият производител на петрол и природен газ в света, като двете енергийни суровини са важен източник на икономически растеж. Но освен предимство, те се превърнаха и в пречка за нейната икономика, защото за разлика от бедната на природни ресурси Южна Корея, на Русия така и не се налага да се бори агресивно за постигането на един устойчив и стабилен икономически модел.
Като се вземе предвид и фактът, че страната така и не се е отърсила от своето феодално минало, не е изненадващо, че цялата икономическа и политическа мощ все още са в ръцете на малцина.
Според Ира Калиш, която е директор на звеното за икономически изследвания на Deloitte Research, икономическият упадък на Русия се дължи на няколко фактора. Сред тях най-очевидният е спукването на балона на цените на енергийните ресурси в средата на 2008 г., което рязко намали приходите на страната от износ на петрол и природен газ и увеличи значително нейния външен дълг.
След това световната кредитната криза затрудни способността на правителството да набира средства от капиталовите пазари и разтърси финансовия сектор на страната, оставяйки на ръба на фалита няколко от най-големите банки. Повишаването на основния лихвен процент, като мярка за подкрепа на сриващата се рубла, завърши порочния цикъл, който ограничи още повече ликвидността в икономиката.
Все пак цената на петрола успя да се възстанови през 2009 г. и дори се повиши над средните си нива за последните десет години, когато икономиката на Русия нарастваше с бързи темпове. Освен това, въпреки че около 65% от приходите от износ на Русия идват от петрол и газ, износът е източник на само 20% от общия БВП. Прави впечатление, че други, по-силно зависими от петрола икономики, като Казахстан и Саудитска Арабия, претърпяха много по-малки спадове на БВП през 2009 г.
Това веднага повдига въпроса: Защо Русия се справя толкова лошо в сравнение с останалите страни от БРИК и другите богати на ресурси бързо развиващи се икономики?
Причината за това е комбинацията от корупция, лошо управление, намесата на правителството в частния сектор и недостатъчните инвестиции в петролния и газовия сектор, обобщава Ира Калиш. Това, заедно с други обществени проблеми, като ерозията на гражданските свободи, ще продължава да пречи на икономическия растеж на Русия, освен ако не се преодолее с помощта на агресивни мерки.
Други опасности
Според руското правителство икономиката на страната ще нарасне с 3,1% през тази година и с 3,4% през 2011 г., ако цените на петрола продължат да вървят нагоре. Властите очакват БВП да се върне на нивата си отпреди кризата през 2012 г. Много финансови анализатори обаче, включително и водещи руски икономисти, не са съгласни с тези оптимистични прогнози.
Те смятат, че икономиката ще продължи да бъде силно зависима от външни фактори и се опасяват, че в случай на рязко възстановяване в страната ще нахлуе приток от спекулативен капитал, който може да доведе до висока инфлация и повторен икономически срив.
Освен това правителството може да се изкуши да води неправилна в дългосрочен план икономическа политика заради задаващите се през 2012 г. избори, на които бившият президент на Русия Владимир Путин отново ще се включи в политическата борба за президентското място.
Слабостта на държавните институции също е голяма пречка пред икономиката. Правителството отпусна 4% от БВП за насърчаване на икономиката, които обаче започнаха да се разпределят едва в края на миналата пролет заради притеснения от инфлация. През първата половина на 2009 г. Русия унизително се нареди сред малкото страни, страдащи от двуцифрен спад на икономиката и двуцифрена инфлация, заедно с Украйна и Зимбабве.
Входящи и изходящи потоци
Въпреки големия потенциал на Русия западните компании стават все по-предпазливи и са по-склонни да търсят по-малко рискова средна за своите инвестиции след големия спад на икономиката. Неслучайно втората по големина верига за търговия на дребно в света Carrefour се изтегли от страната през октомври 2009 г., въпреки че през юни преряза лентата на първия си хипермаркет в страната.
Този епизод подчерта не само крехкото доверие на инвеститорите в Русия, но и пречките за развитието на нови отрасли, които да намалят тежката зависимост на Русия от петрола и природния газ. Засега разликата между дребните предприемачи и олигарсите в страната остава огромна, а корупцията и бюрокрацията спъват развитието на производствения сектор и сектора на услугите.
След като енергийните суровини очевидно продължават да бъдат доминираща сила в руската икономика, новият световен ред, за който Медведев призова, намери израз в споразумението „Петрол срещу заеми“ между Русия и Китай. China Development Bank предостави 25 млрд. долара заем на руските петролни компании "Роснефт" и "Транснефт", за да изградят тръбопроводи за доставки на петрол към Китай.
Слабостите на управляващия политически и бизнес елит на Русия са вече добре известни. Ситуацията в страната може да се влоши още повече, за което говори нарастващият процент на необслужваните заеми в балансите на руските банки. За да може да се стабилизира финансовата ситуация, трябва да се насърчават чуждестранните инвестиции и опитният мениджмънт, който да поведе икономиката по пътя на устойчивото развитие. В противен случай перспективите пред развитието на страната изглеждат още по-мрачни.