Липсата на централна власт поставя Трише в ролята на европейски президент

Независимо от това дали това му харесва или не, Жан-Клод Трише е президент на само на Европейската централна банка (ЕЦБ), но и на Европа, или поне на 16-те страни, които използват еврото като обща валута.

На хартия Европейският съюз се сдоби с първия си президент през ноември 2009 г. в лицето на Херман ван Ромпуй, а задачата на ЕЦБ е да поддържа покупателната способност на еврото. Централната банка почти не разполага с политически инструменти, с които да подпомага страни от еврозоната в затруднено финансово положение.

Но с усложняването на проблема с бюджетния дефицит на Гърция, Испания и Португалия, се очерта една основна слабост на ЕС, а именно липсата на силна централна политическа власт, се казва в анализ на New York Times.

Поради това на президента на ЕЦБ се пада тежката задача да гарантира, че членовете на еврозоната ще спазват заложените ограничения за размера на бюджетния дефицит, инфлацията и държавния дълг. Той трябва да намери и начин да излезе от създалата се деликатна ситуация в еврозоната, защото единствен разполага с властта и опита, които са нужни, за да се справи с проблема.

По време на срещата на финансовите министри на страните от Г-7 този уикенд в Канада Трише заяви, че е уверен в способността на Гърция да се справи с поставените строги цели за намаляване на бюджетния дефицит. За да успокои финансовите пазари, Трише посочи, че общото ниво на дефицита на страните от еврозоната през тази година ще бъде доста по-ниско от това на САЩ и Япония.

Бюджетният дефицит на еврозоната се очаква да възлезе на около 6% от брутния вътрешен продукт за тази година, а това е доста под прогнозираните за САЩ и Япония над 10 на сто.

Трише многократно е казвал, че финансовите проблеми на отделни страни от еврозоната не би трябвало да имат по-голямо значение за ЕЦБ, отколкото фискалните проблеми на един отделен щат за Федералния резерв във Вашингтон.

След февруарското лихвено решение на ЕЦБ през миналата седмица той дори посочи, че председателят на Федералния резерв надали би получил толкова много въпроси за Аляска или Масачузетс по време на пресконференция, както той за Гърция.

Но истината всъщност е различна и изисква от Трише да бъде по-открит по отношение на проблемите на страните от еврозоната, отколкото е Бернанке в САЩ. Липсата на силна централна власт в ЕС, която да подкрепя еврото, е най-очевидната разлика между САЩ и ЕС. На 1 януари Херман ван Ромпуй встъпи в длъжност като президент на ЕС, но правомощията му на този етап остават прекалено оскъдни.

Ето защо той не би могъл да управлява фискалната дисциплина на 27-те национални правителства в ЕС. Някои политически лидери и анализатори дори заявиха, че основната задача на Ромпуй ще бъде да не пречи на политическата сцена.

Другата голяма разлика между САЩ и Европа е, че за разлика от Федералния резерв, ЕЦБ не може да купува държавни ценни книжа или да предлага директна подкрепа на банките в еврозоната. Все пак, по време на финансовата криза, ЕЦБ умело намери начини да подкрепи банковата система на Европа и да избегне по този начин задълбочаването на финансовата и икономическа криза.

На този етап ЕЦБ може да приема държавни ценни книжа (ДЦК) на страни от еврозоната като обезпечение по заемите, които отпуска на техните банки. За тази цел книжата трябва да имат определен кредитен рейтинг. В случай че рейтинговите агенции понижат допълнително рейтинга на гръцките ДЦК, тогава гръцките банки няма да може да участват в програмите на ЕЦБ за кредитиране.

В случай че ЕС реши да предостави финансова помощ на Гърция, например чрез емитирането на ДЦК в евро, които да са обезпечени от всички членки на еврозоната, ситуацията може да се усложни, защото Европейската комисия не разполага с нужната експертиза, за да осъществи подобно спасяване.

Ето защо, когато през миналата година страни като Латвия, Унгария и Румъния изпаднаха в затруднено финансово положение, Брюксел предпочете да остави решаването на този проблем на Международния валутен фонд.

Въпреки че не може да отпусне средства за подкрепа на Гърция, президентът на ЕЦБ ще играе важна роля за разрешаването на проблема. Отсъствието на силна централна политическа власт в ЕС му отрежда тази роля, като засега той има предимството да изказва свободно своето мнение. Засега изглежда, че спасяването на Гърция не е алтернативата, която ЕС е склонен да избере.