Задънена улица или напредък след срещата в Копенхаген?

Срещата на върха в Копенхаген навлиза в последната си фаза с присъствието от днес на още десетина държавни глави и правителствени лидери, които търсят изход от задънената улица на преговорите за разпределение на усилията в борбата срещу промените в климата.

Конференцията ще приключи в петък, когато светът се надява да бъде постигнат компромис в разговорите между богатите и бедните страни, намиращи се на различни позиции от предходната подобна среща в Бали през 2007 г.

И докато краят на сегашната среща приближава, се издигат все повече гласове, предупреждаващи за последствията, които би имал евентуален провал на преговорите между 193-те държави, изпратили свои представители в датската столица.

А този евентуален провал като че ли изглежда и все по-възможен.

Оптимизъм

Сред малкото оптимисти за изхода на преговорите е американският президент Барак Обама. Обама, чието изказване се очаква с голям интерес, ще пристигне в Копенхаген в петък, съобщи Ройтерс.

Опитвайки се да успокои притесненията, изразявани от няколко дни, той заяви във вторник, че е „убеден в постигането на оперативно съгласие“ след водените разговори.

„Президентът е убеден, че можем да постигнем в следващите дни в Копенхаген оперативно съгласие, което да има смисъл“, каза говорителят на Белия дом Робърт Гибс.

В изявление, публикувано от Herald Tribune във вторник, американският държавен секретар Хилари Клинтън посочи, че успехът от конференцията минава през взимането на решителни мерки от страна на големите икономики и че последните трябва да очакват изграждането на надеждна и прозрачна система.

„Президентът е убеден, че ще постигнем наистина оперативно споразумение, трябва да стигнем до това – до такъв тип прозрачност. Това е едно от нещата, по които трябва да се работи“, допълни Гибс.

Скептицизъм

Въпреки успокоителните изявления на Америка скептицизмът продължава да съществува.

„Възможно е да не стигнем до споразумение, като е и вярно, че много проблеми все още не са разрешени“, коментира британският министър-председател Гордън Браун, който пристигна в Копенхаген във вторник вечерта.

„В момента се намираме на границата между успеха и провала“, каза, от своя страна, Кони Хедегор, министър на климата и енергетиката на Дания, която е домакин на срещата.

Какви точно са проблемите?

Като цяло идеята е богатите страни да се съгласят да си поставят цели за по-голямо намаление на отделяните вредни емисии.

Бедните държави пък също трябва да се включат в процеса, но, тъй като нямат средства за това, се очаква да бъдат подпомогнати от по-развитите страни.

Развитите страни, от своя страна, общо взето изразяват съгласие по този въпрос, но избягват да навлизат в конкретика относно помощта.

Очаква се и да бъде фиксиран лимит за увеличение на средните температури на планетата, които растат вследствие на човешката дейност, но точната граница също е повод за спорове.

България 

Страната ни също участва в преговорите и изразява съгласие по общите позиции, въпреки че иска някои изключения за себе си, подобно и на много други нови членки на Европейския съюз. Сред основните ни настоявания е да не плащаме твърде много за подкрепа на по-бедните страни за изпълнението на техните климатични цели, тъй като самите ние не разполагаме с много средства.

Вариант е например да не изплащаме директно пари, а да предоставяме част от неизползваните си квоти за вредни емисии, с които така или иначе разполагаме поради липса на достатъчно производство.
 
Срещата досега

На фона на множество протести и демонстрации в Копенхаген досега бяха проведени и множество разговори. Освен че България заяви позицията си, че не може да е от голяма помощ на по-бедните, като цяло бяха постигнати няколко споразумения от по-маргинален характер, но основните въпроси остават отворени.

След разговорите от събота и неделя между министрите на отделните страни сега думата ще имат държавните ръководители, сред които ще са и президентът на Венецуела Уго Чавес, президентът на Зимбабве Робърт Мугабе, а и Гордън Браун.

В четвъртък и петък пък ще се състои среща на върха с участието на общо 120 държавни лидери, като идеята е тя да се превърне в продължение на работата на министрите на околната среда, опитващи се да разпределят усилията между богати и бедни страни за намаляване на вредните емисии. Ще се обсъди и темата за финансирането на тези усилия и за това как ще бъде помогнато на държавите в най-неблагоприятно положение.
Китай, САЩ, Русия и Индия, четирите държави, отделящи най-много вредни емисии, се съгласиха в последните месеци, че трябва да бъдат фиксирани нови цели за спад на количествата отделян въглероден диоксид. Едно от основните препятствия обаче е отсъствието на ясен регламент в САЩ за ограничаване на емисиите – противно на изискванията към индустриалните страни.

От екологичната асоциация „Приятели на Земята“ заявиха, че носителят на Нобелова награда за мир Дезмънд Туту е писал до африканските лидери с настояването за споразумение за мерки, които да ограничат средния ръст на температурите с 1,5 градуса по Целзий спрямо прединдустриалните нива. Повечето държави обаче са съгласни да се постави цел за 2 градуса по Целзий.

„Световна цел за максимум с 2 градуса по-топъл климат ще осъди Африка на изпепеляване и липса на модерно развитие“, е написал Туту в писмото си. Според него непостигането на споразумение е по-добрият вариант от постигането на недобро такова.

Апокалиптични са и прогнозите на Гордън Браун. По неговите думи пасивното отношение към увеличаващите се вредни емисии би имало катастрофален ефект.

Липсата на действия би причинила спад на БВП до 20%, „икономическа катастрофа, равняваща се на влиянието на две световни войни и на Голямата депресия“, предава BBC.

Важността на ново споразумение между бедни и богати подчертава и австралийският министър-председател Кевин Ръд. Според него такова съгласие ще има историческо значение и представлява огромно предизвикателство за целия свят.

Дори и да бъдат поставени целите, за които настояват повечето екологични организации и немалко политици, обаче предстои да се проследява тяхното изпълнение в следващите години. Добра отправна точка все пак би било разписаното съгласие по ключовите параметри, за да не се наложи нова среща на върха след една-две години, на която отново да бъде демонстрирана загриженост за климата без ясен ангажимент по въпроса.