Китай отново изпревари Европа и САЩ – този път при деривативите

В началото на 2008 година Антони Кастел поема управлението на подразделението на Caylon за инвестиции в активи с фиксирана доходност в Пекин. Caylon е част от една от най-големите банки в света – Credit Agricole, а моментът е такъв, че най-големите банки извличат солидни печалби от зараждащия се в Китай деривативен пазар.

Само няколко дни след поемането на поста обаче Кастел наблюдава с ужас как китайските компании започват да губят милиарди долари от сделките, сключени със западните дилъри. Това слага началото на верижна реакция, която това лято отключи яростен отговор от страна на регулаторите и местните банки, пише Financial Times.

В силен контраст с бавния ход на реформата на деривативните пазари в САЩ и Европа, само за няколко месеца китайските регулаторни органи прекратиха основния начин, по който чуждестранните банки са продавали деривативни контракти чрез офшорни операции и наложиха забрана върху спекулативните операции.

Тези действия са от голямо значение не само за китайските компании и чуждестранните банки, а влияят и върху развитието на капиталовия пазар и интернационализацията на местната валута.

Като следствие от намесата на регулаторите обемите на търговия отбелязаха силен спад, а чуждестранните банки бяха принудени да се адаптират към новите реалности за правене на бизнес. „Ако сравните бизнеса, който правим днес, с това, което правехме преди две години, ще видите, че той е съвсем различен. Забравете за стария пазар. Него го няма“, категоричен е Кастел.

Преди реформите десетки западни банки като Goldman Sachs и Morgan Stanley сключваха огромни сделки с китайски компании, които са имали желание да управляват и защитават експозициите си при колебания на пазарите на суровини, лихвените проценти или валутните курсове.

В два случая, при които сделките са били впечатляващо погрешни, Citic Pacific изгуби 1,9 млрд. долара в залози срещу австралийския долар, а националният превозвач на Китай Air China се прости с 1,1 млрд. долара заради деривативни инструменти върху петрол.

Това са само две от стотиците компании, които са направили сделки, разминаващи се драстично с изискванията им за хеджиране на позиции, смятат пазарни участници.

Китайските регулаторни органи подозират, че в някои случаи компаниите са използвали деривативните инструменти като начин за спекулиране, а не като предпазно средство. Банките пък често продавали изключително комплексни продукти, които са и най-скъпите, без да обясняват пълния потенциал на неблагоприятните пазарни движения.

Продукти с имена като „снежна топка“ и „снежни остриета“ са предоставяли на мнозина инструменти с „нулеви разходи“, които са довели до огромни загуби. Според дилъри, сделки за милиарди долари са били предоговаряни „на тъмно“, често пъти под натиска на Sasac – акционер и регулатор на стотици държавни компании.

През последната година изтъргуваните обеми са паднали с над 50 на сто, а комплексните продукти са изчезнали от пазара. „Продаваме абсолютно прозрачни инструменти в Китай“, коментира Кастел.
Сключването на сделки, които някога банките са можели да приключат за пет минути по телефона, сега отнемат часове само заради детайлното обяснение на риска, смята Марк Уитман от Super Derivatives. Най-големият шок обаче настъпил, след като това лято комисията за регулиране на банковия сектор в Китай наложила забрана на повечето сделки, които може да се квалифицират като офшорни.

Доскоро почти всички деривативни сделки между чуждите банки и китайските компании са се сключвали извън страната или офшорно. Това се е случвало най-често в Хонконг. За да се справят по-лесно с регулациите и валутния контрол, които правят сделките директно с компаниите трудни, чуждестранните финансови компании са използвали местни банки, които да стоят в средата на контрактите, като за това са им плащани такси.

По този начин чуждите финансови компании минимизират драстично риска за себе си, тъй като сключват сделки с малък брой големи и сигурни банки, вместо да се договарят с десетки малки и рискови китайски компании.

За банките в Китай обаче присъствието като посредник се оказва далеч по-малко атрактивно. В разгара на кризата през 2008 година те са се оказали принудени да предоставят на чуждестранните си партньори огромни обезпечения, но не са имали възможността да бъдат компенсирани за това от местната страна по сделката.

Това също е довело до остра реакция на регулаторите, които са били много недоволни от това, че местните банки се оказват в толкова нестабилна позиция и че се позволява на чуждестранни финансови институции да правят бизнес в Китай по този начин.

Като следствие от това, освен че е наложена забрана на този тип посреднически действия, регулаторните органи изискват от банките да гарантират, че клиентите им използват само такива деривативни контракти, които им позволяват да задоволят нуждите си от хеджиране.

Тези правила определено ще охладят пазара и ще доведат до използване само на стандартни деривативни инструменти, смята Фред Чанг от юридическата кантора Lovells в Пекин.

Според мнозина пазарни участници тези регулации са нужни, за да се формират основите на пазара, който се очаква да отбележи огромен ръст през следващото десетилетие. Подобно е мнението и на Дейвид Лиао от HSBC China, според когото така се ограничават краткосрочните печалби, но ще се стигне до добри ефекти в дългосрочен план.

Дали това ще помогне все още не е ясно, но е сигурно, че това е само началото на развитието на деривативния пазар в Китай. Независимо дали това се харесва на чуждестранните банки, те ще трябва да се съобразяват, ако искат да са участници на пазара, който според мнозина има най-голям потенциал за растеж в света.