Банките все по-силно залагат на риска и се излагат на нови опасности

По всичко личи, че банките по света не си вадят поуки от разрушителната финансова криза, която ги помете през последните две години. Това показват резултатите от анализ на Moody's относно начините, по които финансовите институции си осигуряват необходимите за дейността капитали.

Изследването показва, че рефинансирането не е било толкова краткосрочно от много дълго време. В ситуация на криза пък се е очертала и друга негативна тенденция – неравенство между сроковете на финансиране и тези на рефинансиране, т.е. увеличаване на матуритета на активите и свиване на този на пасивите.

Анализът на Moody's, цитиран от немския вестник FAZ, обхваща 25 банкови системи по света и включва емисии от дългови книжа, които агенцията е трябвало да оценява. Данните показват, че средният матуритет на новоемитираните дългови книжа на банките през последните 5 години е паднал от 7,2 на 4,7 години.

Особено видима е тази тенденция за намаляване на срока на привлечените капитали в САЩ и Великобритания. В САЩ средният срок на дълговите инструменти е паднал от 7,8 на 3,2 години, а на Острова – от 8,2 на 4,3 години. Като цяло пък по света средният матуритет на облигациите в сектора се е смъкнал до 2,5 години, показва анализът на Moody's.

Това е най-краткият срок на рефинансиране за последните 30 години, посочват от Moody's и добавят, че заради него до 2015 г. банките ще имат нужда от привличането на около 10 трлн. долара, седем от които ще са необходими още през 2012 г.

Подобно поведение е доста рисково, тъй като в случай на увеличение на лихвените проценти ще се стигне до ситуация, при която нарастващият лихвен разход ще изяжда печалбата на банките. Освен това внезапен отлив на инвеститори от пазара би могъл да увеличи щетите за банките доста повече.

„Въпросът е до каква степен банките могат да прехвърлят по-високата цена на привлечения капитал върху своите клиенти или дали ще могат да постигнат резултатите си след свиване на лихвените маржове“, обясняват икономисти, цитирани от вестника.

Проблемите биха могли да излязат наяве тогава, когато правителствата решат да премахнат гаранциите и мерките за насърчаване на финансовата криза, които бяха въведени през последните месеци.

Ето и един пример за това: ако една банка с рейтинг Ваа може да получи гаранцията на държавата и така рейтингът й да се приравни на ААА (правителството застава зад банката със своя кредитен рейтинг) и да емитира облигации с купон от 1,3 на сто, то същата тази банка, ако трябва сама да гарантира емисията си, ще бъде принудена да изплаща купон от 7,75 на сто.

Това показва колко силно би нараснала лихвата за привличане на средства.

В навечерието на кредитната криза банките разчитаха силно на краткосрочното финансиране, тъй като се опитваха да привличат по-евтин капитал. Лесният достъп до кредитния пазар и високата ликвидност позволяваха да се избегне необходимостта от дългосрочно набиране на капитали с по-висока лихва и съответно – по-висока цена.

След банкрута на Lehman Brothers обаче кредитният пазар буквално замръзна, като постепенно започна да се раздвижва благодарение именно на различните правителствени програми и гаранции. Това автоматично накара банките отново да се насочат към краткосрочното финансиране с единствената цел да се възползват от ниските лихви, докато ги има.

По този начин ситуацията значително напомня на това, което се случи миналата година, така че не бива да се изненадваме, ако при поредния трус пазарите отново „замръзнат“ и се стигне до нови мащабни фалити заради невъзможност за погасяване на същите тези краткосрочни задължения.