Пазар като една човешка длан

Материалът е предложен от BigBear, автор в категория Бизнес на Blog.bg

При всяко покачване на пазарите в САЩ започват напомнянията за връзката на цените на акциите ни с външните пазари. Корелацията обаче е само към големите вълни навън, като поради липса на ликвидност пазара ни игнорира малките движения.

Инвестирането, независимо от понякога силно емоционалния си контекст, се прави при наличие на възможност за положителен резултат. За да се постигне положителен резултат на нашия пазар е нужно като минимум да се познаят две събития – първо положителна вълна на покачване на цените и второ – наличие на достатъчно търсене на високите нива.

Ако приемем, че положителният резултат от възходящото движение е 50%, но в България вероятността във върховата точка ликвидността да е достатъчна, за да се продаде цялата позиция, е 10%, а в САЩ тази вероятност е 100%, то ако инвеститорът прогнозира 10% движение в САЩ и 50%, на нашия пазар, то по-малкото, но значително по-сигурното от към ликвидна гледна точка ще е предпочитано. Причината за това е, че в очите на инвеститора движението в България ще е еквивалентно на 5 % движение в САЩ.

Новоинвестираните парични потоци, които дават финансовата енергия на света, също като светлината, се движат по линията на най-малкото съпротивление. Българският пазар се превърна в дялов пазар. Всичко е в ликвидността - няма ли я, акциите стават зависими най-вече от дивидента и счетоводната стойност. Има ли ликвидност, акциите са барометър на икономиката. В противен случай са просто депозитен дериват.

Сравнението на инвестиционните възможности се влошава още повече от липсата на инструменти на нашия пазар. Търгуването на индекс, депозитен сертификат или опция позволява на инвеститора на развитите пазари от правилното прогнозиране на движение от един процент, независимо в коя посока, да извлече възвращаемост на вложените средства, надвишаваща десетки пъти размера на движението.

И в резюме – тук може да се играе само в посока нагоре, и то само при достатъчно големи движения, за да е сигурно излизането. Сега според болшинството инвеститори външните пазари са били във възходяща посока достатъчно дълго и дори и да продължат да растат още известно време, възходящото движение не е достатъчно голямо, за да се отиграе сравнително безрисково в България и от там цените при нас ще спадат до тогава докато риска от неликвидност, умножен по размера на потенциалното възходящо движение, не стане достатъчно изкусителен.

Често пъти липсата на ликвидност при нас се обяснява с големите пакети, които се държат от мажоритарните собственици /70 – 80%/ , но аз винаги си спомням за един случай, който ми направи силно впечатление преди десетина години в САЩ. Публично търгуваните акции на брокерската къща на първата брокерка милиардер бяха само 5%, но това не попречи дневния оборот да е 17 пъти по-голям.

Инструменти и облекчения на спекулативната търговия в рамките на деня е това, което прави 97% от обема, другите 3 % са реалното дългосрочно инвестиране. При нас имаме възможност само за второто...

За липсата на иновации на нашия пазар до голяма степен са виновни брокерите. Инвестиционните посредници също тръгнаха по линията на най-лесните печалби. За 2008 година свързаните с ИП управляващи дружества са получили приходи в размер на 17,4 милиона от управление на активи, а първите четири управляващи дружества на АДСИЦ са получили 14,3 милиона.

Същата сума, за да се спечели с брокерски сделки при обичайната за частните платформи или КОБОС брокерска комисионна от 0.5%, е необходимо борсовият оборот за 2008 да е бил над 3.2 милиарда лева. Това е близо два пъти повече от реалния оборот за 2008 година, изключвайки пакетните сделки при Петрол, Корпоративна търговска банка и Химимпорт.

Това е един цял несъздаден пазар за покупко-продажби на маржин. Липсата му предопределя невъзможността да се отиграват дневни новини и краткотрайни импулси. От гледна точка на дългосрочния инвеститор ценовите нива на “сигурно” влизане с достатъчен резерв на маржин безопасност се намират под счетоводните стойности и при цена, даваща дивидентна доходност по-висока от доходността от депозит.

Решенията за покупко-продажба по такива критерии се взимат много рядко - веднъж на тримимесечие или година. Докато дневният спекулант има нужда само от събитие, което поражда силен дневен импулс, финансови инструменти за да го отиграе и достатъчно ликвидност за да си прибере печалбата.

На спекулата в общия случай му е сравнително безразлична дългосрочната дейност на компанията, важна е техническата фигура в момента и прогнозните вероятности за техническото движение на цената. Решенията за сделки се взимат ежедневно и то по много пъти. Всичко това като цяло води до търгуване на по-високи ценови нива от приемливите за дългосрочно инвестиращите. Ето този несъздаден пазар е причината нашите акции да намерят подкрепа на далеч по- ниско от върха ниво в процентно изражение.

Управляващите дружества на договорните фондове сега попадат в капана поставен им от бездействието на обезкървените им брокерски къщи - свиващ се и неликвиден пазар, огромни за размерите на настоящата ликвидност позиции в български акции, липса на нови инвеститори поради силния негативен отклик от неспечелите стари инвеститори.

Какъв е изходът? Когато инвеститорите загубят доверие те напускат пазара, но българските брокери надали могат да направят същото – на чуждите пазари конкурентите им имат поне един живот преднина. Затова българските посредници трябва да развиват пазара си тук като инвестират от печалбите си от доверително управление в финансови иновации, без да чакат Комисията или Борсата да направят нещо по въпроса, защото брокерите печелят от процент умножен по обем търговия, докато другите два отбора печелят само от времето през което заемат длъжността...

За коментари и още информация - вижте блога на Bigbear