Валутата на Китай – въпроси и отговори

Нежеланието на Китай да остави на „невидимата ръка“ да определя стойността на валутата на страната – юанът, е съществен и оспорван въпрос, който нито САЩ, нито Китай желаят да излезе извън контрол.

Китай обявява, че управлява валутния курс срещу кошница от валути, но ако изобщо има кошница, то доларът определено е най-тежкият елемент от нея. Историята на „управлявания валутен курс“ на Китай може да бъде разделена на две части, се казва в анализ на Ройтерс.

Първата част е от юли 2005 до юли 2008 година, когато юанът постепенно поскъпна с 21 на сто спрямо долара, а втората е от юли 2008 година досега, когато китайската валута на практика е прикована около 6,83 юана за долар.

След премахването на юана от десетгодишния фиксиран курс спрямо долара през 2005 година Китай настоява, че подобрява значително „механизма за формиране на валутния курс“, но неговата стабилност от последната година отново доведе до недоволство по целия свят.

Критиците в САЩ, особено бизнес лобитата, обвиняват Китай в това, че юанът е спрян от поскъпване въпреки нарастването на ролята на страната за глобалната икономика. Китай пък заявява, че стабилният валутен курс е важна помощ за износителите от страната и че така се подпомага стабилността на глобалната икономика.

Това повдига няколко въпроса, които са обсъдени в анализа на Ройтерс.

Защо САЩ критикуват политиката на Китай?

Администрацията на американския президент Обама е на мнение, че Пекин пречи на нормалните пазарни механизми, които биха довели до поскъпване на валутата на страна, чиято икономика се развива като китайската. По този начин китайските стоки биха станали по-скъпи за чужденците.

Китай обаче възпрепятства подобни тенденции и като следствие от това продължава да натрупва огромни търговски излишъци и валутни резерви от износа за останалия свят.

Това проблем само на Америка ли е?

Международният валутен фонд призова Китай да позволи повече гъвкавост на валутния курс като важна част от опитите за балансиране на глобалния икономически растеж и като начин за повишаване на ролята на Китай в икономическия свят.

Европейските държави също оказват натиск върху Пекин за поскъпване на китайската валута. Причината за това е, че в момента магазините на Стария континент се превръщат в аутлети за китайски стоки.

„Те поемат огромен риск с подобна политика. Това причинява някои от дисбалансите в глобалната икономика. Това е усилващ фактор на някои нестабилности, които съществуваха и изиграха негативна роля“, смята пък ръководителят на централната банка на Канада Марк Карни.

Какво би се случило, ако Китай остави валутата си да поскъпне?

Теоретично, цената на китайските стоки ще се повиши за потребителите по света. Ако цените нараснат значително, вносът от други страни може да замени част от местното производство. В случай че китайските потребители разполагат с по-силна местна валута, те биха потребявали повече вносни стоки, което би могло да доведе търговският баланс до дефицит.

В действителност, въпреки поскъпването на юана с 21 на сто от 2005 до 2008 година, това бе едва забележимо при цените на китайските стоки по света. Това се дължи на честата практика големи вериги като Wal-Mart да изискват разходите да остават ниски – ангажимент, който много от китайските доставчици са можели да поемат заради нарастващата продуктивност.

Често пъти икономистите описват търговския излишък на Китай като структурен, визирайки евтиния капитал в страната и прекомерното ниво на инвестиции, генериращи свръхпроизводство, което се реализира чрез износа. Изводът е, че китайската икономика има нужда от по-дълбоки реформи като изграждане на мрежа за социална сигурност, а не просто поскъпване на юана. Това е необходимо, за да се стимулира вътрешното търсене и да се овладее големият търговски излишък.

Биха ли обмислили сериозно в Китай разпродажбата на притежаваните американски правителствени облигации?

Китай е натрупал валутни резерви в размер на 2,27 трлн. долара, което е най-голямото количество от всички страни по света. Огромната част от него (повечето анализатори смятат около 2/3) е инвестирана в доларови активи. Пекин е най-големият притежател на американски държавен дълг, като към края на юни позицията е била за поне 776,4 млрд. долара.

Коментаторите в САЩ се опасяват, че това дава на Пекин ефективен инструмент за отхвърляне на призивите на американските власти за реформа на валутния режим. Тук се има предвид заплахата на Китай да спре да изкупува американски дълг, както и възможността за продажба на част от вече притежавания.

В действителност Китай никога не е изричал подобна заплаха, макар от години да се извършват действия по диверсифициране на валутните резерви. Единствената намеса до момента обаче са изразените притеснения от силното нарастване на бюджетния дефицит и дълговете на САЩ, което води до поевтиняване на долара. Така пък се постига обезценка на инвестираните в доларови активи валутни резерви на азиатската държава.

Ако се изключи вариантът за остра търговска война, е малко вероятно Китай някога да разпродаде част от американските си правителствени облигации. Причината е това, че по такъв начин пазарът може да изпадне в шок, което само ще доведе до обезценяването на останалата част от американските книжа.

Надуващият се дефицит на САЩ означава, че инвеститорите би трябвало да купуват повече държавен дълг от когато и да било, но парадоксално, данните показват, че делът на Китай при покупките на новите емисии намалява. В най-важен източник на търсене се превръщат вътрешните играчи в САЩ, което се подпомага от нарасналата норма на спестявания в страната.

Това пък може да направи САЩ по-независими от външното търсене на държавен дълг.

Какви ще бъдат последствията от разпродаване на американските правителствени облигации?

Ако най-големият купувач на американски държавен дълг – Китай, продаде правителствените облигации или реши да не купува повече, непосредственият ефект ще се изрази в натиск върху долара. Една от основните претенции на САЩ за статута на долара като основна резервна валута в света е свързана с това, че зелените пари са в основата на „най-дълбоките и най-ликвидни капиталови пазари в света“.

Но ако основният купувач излезе от пазара, това твърдение може да се окаже кухо и статутът на долара би бил поставен пред още по-сериозни въпросителни от всичко, което се е говорило досега.