Какво се крие зад икономическия ръст на САЩ?

Американската икономика отчете ръст от 3,5 на сто през третото тримесечие, което означава, че най-вероятно рецесията си е отишла. Нарастването на икономиката е първо от второто тримесечие на 2008 година и е аргумент в подкрепа на виждането на Националното бюро за икономически изследвания, че кризата започва да си отива.

Учените от бюрото са уверени, че рецесията, която според тях е започнала през декември 2007 година, е приключила през юни. Това я превръща в най-продължителното пропадане на американската икономика от 1993 година насам, се казва в анализ на The Economist.

Въпреки оптимизма, който заля пазарите, потребителите остават доста скептични. Доверието сред тях се свива през октомври, показват данните на Conference Board. Изследване на YouCov, изготвено за The Economist показва, че 35 на сто от анкетираните мислят, че икономическата ситуация се влошава, а 28% смятат, че тя се подобрява.

На този фон безработицата продължава да расте и според повечето анализатори тя ще остане над нормалните си нива още дълго време.

Това повдига въпроса какво всъщност се крие зад отчетения от статистиката икономически ръст?

Голяма част от него идва като следствие от временните икономически стимули, приети от американското правителство. Потребителските разходи са нараснали с 3,4 на сто, отчитайки най-силното си повишение от началото на 2007 година. Основна заслуга за това има програмата за насърчаване на автомобилния пазар, която действаше през юли и август.

Ако се премахнат резултатите от програмата Кеш за стари коли, то икономиката нараства с 1,6%, а не с 3,5%.

След края на програмата обаче автомобилният пазар отново тръгна нагоре.

Жилищното строителство отчита ръст от 23,4 на сто, което е първото му повишение от края на 2005 година насам. Основната причина – приетият данъчен кредит от 8 хил. долара за купувачите на нови жилища, се казва в анализа.

След изтичането на срока за кандидатстване по програмата ситуацията се промени и през септември продажбите на нови жилища отчетоха спад от 3,6%.

Изваждането от статистиката на реализираните запаси от данните за БВП би намалило темпа на растеж с още 1 процентен пункт. Негативен сигнал всъщност е това, че в американската икономика запасите намаляват, а не се увеличават. Това само по себе си показва спад на производствената активност.

Негативна новина е и това, че разходите на бизнеса за инвестиции през тримесечието като цяло имат негативен знак, т.е. намаляват. Това, както и сложната ситуация в сектора на търговските имоти навежда на мисълта, че скоро бизнесът едва ли ще бъде генератор на растеж.

По-подробно вглеждане в данните показва, че потребителите попадат под все по-голям натиск. Финансирането на жилища и нови автомобили е довело до свиване на нормата на спестяването от 4,9% през второто, до 3,3 на сто през третото тримесечие.

Освен това разполагаемият доход на американците се е свил с 0,8 на сто като следствие от това, че за периода са били закрити 768 хил. работни места. Нетният износ намалява, което пък допълнително може да постави компаниите под напрежение.

Да погледнем назад към историята на последната подобна рецесия. Тогава, през 1933 година, Франклин Рузвелт поема президентския пост със слогана „Добрите дни се завърнаха“. Той предприема драстични фискални и монетарни стимули, с което увеличава държавните разходи от 3,1 до 5 на сто от БВП, а доларът се обезценява с около 40%.

Така се стига до реален икономически ръст от 11 на сто през 1934 и 9 на сто през 1935 година. Безработицата обаче така и не се връща в нормалните си граници, а страната е връхлетяна от нова рецесия през 1937 година. Тя се оказва и доста по-остра от предходната и до сега си остава една от най-тежките в американската история.

Това може да означава само едно – прекалено е рано за категорични изводи и радост от данните, които публикува американската статистика.