Румънският индекс ВЕТ и политическият риск. Има ли връзка?

През последните две седмици Румъния бе разтърсена от остра политическа криза, която доведе до вот на недоверие и разпадане на правителството на страната. Това автоматично доведе след себе си очаквания за обезценка на местната валута, борсов спад, а вероятно и понижение на кредитния рейтинг на страната.

В деня на новината водещият индекс на борсата в Румъния – ВЕТ, изгуби по-малко от процент, а още в следващата сесия пое нагоре. На пръв поглед това звучи доста абсурдно, но в действителност показва отношението на пазара към политическия риск. Такъв несъмнено съществува, но той категорично не би могъл да подейства по еднакъв начин на всички компании.

Тук е необходимо да се посочи, че самият индекс ВЕТ на няколко пъти тази година регистрира наглед доста странни движения, повишавайки се в моменти на значителен спад на повечето борси в региона, и обратно – отстъпвайки в добри за региона сесии.

Това повдига поредица от въпроси, като основният от тях е каква е причината за такова нелогично поведение? При движението на региона по-скоро в пакет какво прави така, че румънският индекс да има своя собствена посока? И то на фона на вътрешнополитически проблеми и сериозна правителствена криза.

Според Владислав Панев, председател на СД на Статус Капитал пък падането на правителството не е толкова съществен риск. Причината за това е, че пазарът в Румъния се движи основно от настроенията на международните пазари на акции, каза Панев за Investor.bg. Падането на правителството в Румъния не повлиява на индекса, защото премиерът беше против премахването на забраната на акционери в СИФ да притежават повече от 1% от капитала им. СИФ са румънските бивши приватизационни фондове, а техният индекс дори се покачи при новината за падането на правителството. 

Нека разгледаме компонентите на основния индекс на румънската борса. В ВЕТ попадат точно десет компании, като три от тях оперират във финансовия сектор. Това са Banca Transilvania, BRD Societe Generale и SSIF Broker. Други 3 са от сектора на добива на енергийни ресурси (основно петрол и газ) – Dafora, Petrom и Rompetrol.

В показателя попадат още компанията за пренос на газ и собственик на газопроводите в страната Transgaz, производителят на изкуствени торове Azomures, фармацевтичната компания Biofarm, както и собственикът на електропреносната мрежа в страната Transelectrica.

По-интересно става при поглед към акционерната структура на въпросните дружества. При финансовите компании веднага се набиват на очи дяловете от 15%, който притежава Европейската банка за възстановяване и развитие от капитала на Banca Transilvania и 60-те процента на Societe Generale в BRD.

Сериозен гръб имат и Transelectrica с държавен дял от близо 74% от капитала, както и Transgaz, 73,5 на сто от която са собственост на енергийното министерство на страната. Държавата има дял от 21% и в Petrom, където основен акционер с 51% e австрийската компания OMV.

Това ни показва, че по-голямата част от индекса е съставена или от компании-монополисти, или от такива със сериозна подкрепа от страна на държавата или чужда компания. Относителният дял на отделните компании също допринася са относително стабилното движение на индекса. Общо 85 на сто от неговото тегло се дължат на две финансови институции (Banca Transilvania и BRD), две компании от петролния сектор (Rompetrol и Petrom) и преносната мрежа Transgaz.

След всичко казано до този момент става ясно, защо ВЕТ не се поддава на политически риск. И ако днешната сесия е позитивна заради зелената вълна на глобалния пазар, то в дните на нелогично движение можем да насочим вниманието си към петте водещи компонента на индекса, както и към цените на петрола на световните борси.

По-скоро именно това и представянето на финансовия сектор ще ни дадат посоката на румънския пазар, а не политическата ситуация в страната. Причината е, че петролните компании не са особено много в региона на Централна Европа, а банките, зад които стоят мощни финансови институции като ЕБВР, вероятно ще продължат да постигат добри резултати и във време на криза. 

Въпреки всичко обаче политическия риск не бива да се подценява. Според Борислав Ников, член на СД на УД Статус Капитал, именно политическият риск, а не цените на петрола би следвало оказва по-голямо влияние върху движението индекса. Причината за това е, че политическият риск влияе върху всички компании в индекса, а цените на петрола основно върху петролните компании. Също така движението в цената на акциите им не би следвало да отразява едно към едно движението в цената на петрола, защото Ромпетрол например е основно дистрибутор, а не добивна компания.