Инвеститорите заобикалят Източна Европа

Сигналите, че рецесията може би отслабва, насочи мнозина към инвестиции в активи от развиващите се пазари. Стига страните, в които се влагат средствата да не се намират в Източна Европа, се казва в анализ на Ройтерс.

По време на среща на портфолио мениджъри и анализатори, организирана от информационната агенция в Ню Йорк тази седмица, стана ясно, че онези, които вярват на развиващите се пазари теглят чертата и оставят страните в Източна Европа извън перспективните дестинации.

Това се вижда от настроенията на инвеститори, които са силно позитивно настроени към перспективите за ръст в Китай или високите лихви в Бразилия и които в същото време се страхуват от големите дефицити, надценените валути и рязко свиващите се икономики в Източна Европа.

Пазарите, които съвсем доскоро отчитаха двуцифрени ръстове на чуждите инвестиции и на икономическия си растеж като Унгария, Латвия, Румъния и Украйна, днес са изправени пред сериозни изпитания и това отблъсква интереса за наливане на средства, се казва в материала.

„Съществуват две групи развиващи се пазари – на онези, които имат по-добра финансова политика и фундаменти, и на страни, разположени основно в Източна Европа, които притежават фундаментални слабости – дефицити по бюджета и текущата сметка и разминавания в стойността на валутния курс“, смята Нуриел Рубини, шеф на компанията за икономически изследвания RGE Monitor.

За разлика от Бразилия или Китай, чиито експортно ориентирани икономики са в добро фундаментално състояние и чиито банкови системи са относително здрави, през последните години страните от Източна Европа прегърнаха англо-саксонския модел на икономически растеж, предизвикан от ръста на кредитите.

Бизнесът и домакинствата поеха значителни задължения в чужда валута, основно в евро и швейцарски франкове, надувайки кредитни и ипотечни балони и оставяйки икономиките в силна зависимост от големи входящи капиталови потоци.

Когато кризата нанесе своя удар, страните със свободно плаващи валути, като например Унгария, бяха принудени да съкратят разходите и да повишат лихвените проценти, което има сериозни икономически последствия. Латвия пък, която има фиксиран към еврото курс, се изправи пред натиск за девалвация и изхаби голяма част от валутния си резерв за предпазване на лата от сриване.

В материала на Ройтерс се казва, че опасенията на Международния валутен фонд и Европейския съюз могат да запалят опасна искра, заплашвайки фиксираните курсове в Литва, Естония и България и да нанесат загуби на банките от еврозоната, които имат експозиции в региона.

Мнението на Рубини е, че веднъж превърнал се в нестабилен, фиксираният курс на всяка валута рано или късно се проваля. „Ако не изпуснете парата бързи, ще възникне по-лоша криза. Виждали сме това в историята много пъти – защитата на незащитим курс не може да бъде осъществена“, смята специалистът.

Всички това прави инвестирането в региона подходящо само за много смелите. Дори страни като Полша и Чехия, чиито икономики са в по-добро състояние, отчитат продължаващо влошаване на икономическите индикатори и са изправено пред по-ниски лихвени проценти.

„Лихвените диференциали ще започнат да стават все по-важни“, смята Алберто Бърнал, ръководител на компанията за инвестиции в активи с фиксирана доходност на развиващите се пазари Bullrick Capital Markets. „В настоящия момент няма кой знае каква конкуренция – можете да закупите бразилски реали, да откриете овърнайт сметка и да получите доходност от 9,25 на сто“.

В сравнение с това според специалиста лихвата в Чехия може да възлезе на 1,5 на сто, а в Чехия – на 3,75 на сто. По думите на Бърнал подходящи са още инвестициите в Мексико, Чили и Колумбия, а той е и един от малкото, които виждат перспективи в Източна Европа.

Положителен знак според инвеститорите в района на Източна Европа е това, че страните бързо откликват на създадените от МВФ кредитни линии, които могат да бъдат използвани в случай на нужда. Такива стъпки вече бяха предприети от Латвия, Румъния, Украйна и Унгария.