Развиващите се фондови пазари – прекалено големи, за да бъдат пренебрегнати

Прекалено големи, за да бъдат пренебрегнати? Това може би не е много уместно твърдение днес предвид сътресенията на финансовите пазари през последната година, продължаващата икономическа несигурност, волатилността при повечето класове активи и многобройните активи по света, които все още изглеждат евтини, се казва в анализ на JP Morgan.

Въпреки това в момент, в който инвеститорите „все още ближат раните си и поставят под въпрос своя апетит за риск“, развиващите се капиталови пазари в крайна сметка действително са прекалено големи и прекалено значими, за да бъдат пренебрегнати от инвеститорите. Последните обаче трябва да структурират своите инвестиции спрямо различните класове активи и да се позиционират тактически около това структуриране.

От компанията излагат два ключови принципа и едно „съществено допускане“. Неоспорим е фактът, че развиващите се пазари са вече значима част от глобалната икономика, като несъмнено ролята им ще става все по-съществена през следващите години предвид очаквания по-бърз икономически ръст. Вторият ключов факт е свързан с тяхната финансова роля за глобалната икономика, която също се очаква да се увеличава. Това ще доведе до значително понижение на разликата между техния дял в глобалния БВП и тяхната пазарна капитализация като процент от общата световна капитализация.

Допускането на компанията пък е, че най-тежката глобална рецесия от 70 години насам ще доведе, в най-лошия случай, само до ограничен обрат в дългосрочния тренд на глобализация.

Неоспоримо икономическо съответствие

Според компанията съществува „демографска неизбежност“ делът на развиващите се пазари в глобалния БВП и в глобалния икономически ръст неизбежно да се покачва. Възходът на англо-саксонския капитализъм през последните над 200 години доведе до формирането на рамка, при която „играчите“ в този модел (главно Северна Америка и Западна Европа) достигнаха и запазиха значителен дял в глобалния БВП. Въпреки това по-мащабен исторически поглед показва, че някои икономики, които в момента са дефинирани като „изгряващи“, всъщност в миналото са доминирали в глобален аспект. Следователно този блок от развиващия се свят е по-добре да бъде определян като „отново изгряващ“, смятат от компанията.

Историята за възхода и падението на доминиращите икономики и военни империи предоставя на икономическите и политическите историци богат материал за анализ. Въпреки това скорошната икономическа история ясно показва, че страните, които приемат капиталистическия модел, се радват на стабилен ръст на БВП на глава от населението, което ги доближава до нивата на развития свят, се казва в анализа.

„Това е естествен феномен на развитие и се забелязва при предишни изгряващи икономики (не на последно място от които е индустриализацията в САЩ в края на 19 век). По наше мнение именно „дивидентът“ от глобализацията е това, което прави възможно реализирането на такива стратегии за наваксване“, коментират от JP Morgan. Такова развитие обикновено започва с урбанизация, която води до ръст в производството и нужда от инфраструктурно развитие, които, в крайна сметка, водят до повишени доходи и промяна в потребителските модели. Всеки от тези феномени бе ясно видим при развиващите се икономики през последното десетилетие.

Глобалните инвеститори са до голяма степен наясно с всички тези фактори. Въпреки това все още остават два съществени въпроса. На първо място е неизвестността дали увеличеното икономическо съответствие ще бъде съпроводено с увеличено финансово съответствие; и второ дали настоящият глобален спад е заплаха за обръщане на посоката на тези две тенденции?

Задълбочаващо се финансово съответствие

Делът на развиващите се икономики в глобалните борсови индекси все още значително изостава в сравнение с техния дял от БВП, население, потребление на енергия и др. Въпреки това има някои съществени фактори, които показват, че финансовото съответствие на развиващите се пазари вече започва да се доближава до повишената им икономическа значимост. Един от тези фактори е резултат от смяна на курса в посока към устойчиви макроикономически политики, а друг - от макроикономическите реформи.

Досега развиващите се икономики успяха да избегнат цикъла на задлъжнялост на частния сектор в степента, в която това се случи в развитите страни. Правителствата от Бразилия до Индонезия и Турция в продължение на години полагат усилия да контролират съотношението на дълга на публичния сектор към БВП. В много случаи това е резултат от горчиви уроци от локални финансови кризи през 90-те години и в началото на новия век.

Наред с това развиващите се страни не само успяха да намалят нивото на държавните дългове, но техният излишък по текущата сметка им позволи да натрупат значително по-големи валутни резерви. Последните, които до голяма степен са „рециклирани“ на пазарите на облигации на страните с дефицити по текущите сметки, направиха развиващите се страни важен „банкер“ за развития свят с проблеми в банковите системи.

От макроикономическа гледна точка си струва да се отбележи, че подобрението в корпоративното представяне на развиващите се икономики това десетилетие донякъде засенчи най-съществения фактор за това защо финансовото съответствие на региона не е в паралел с икономическото. Главна причина за това е фактът, че този бърз икономически ръст не успя да доведе до устойчив ръст на печалбите. Подобрените нива на оперативен ливъридж, наред с понижен финансов ливъридж, доведоха до рязък ръст на корпоративните печалби в тези страни, което покачи възвръщаемостта върху ценните книжа до глобално конкурентни нива.

Настоящата глобална рецесия обаче със сигурност води до циклична корекция във възвръщаемостта от ценните книжа в развиващия се свят, също както това става и при развитите икономики. Въпреки това има малко основание да се смята, че подобрената капиталова дисциплина, която е в основата на ръста на възвръщаемостта в корпоративния сектор, ще бъде спряна от настоящия цикъл.

Несъмнено финансовата роля на развиващите се пазари вече достигна критична маса и техният дял в глобалната пазарна капитализация само ще се покачва, както това стана с дела им в световния БВП. В този смисъл развиващите се пазари, са прекалено значими, за да бъдат пренебрегнати, се казва в заключение в анализа.