Задава се следващата голяма финансова криза

Световната икономическа буря може би наистина започва да отслабва, но на финансовия хоризонт вече се задава следващият буреносен облак – рекордният публичен дълг на множество страни. Правителствата на много от развитите икономики взеха назаем огромни суми, с които да покриват своите разходи, след като рецесията намали значително данъчните им приходи.

Всички, които следят новините през последната година, са наясно с космическите суми, които бяха похарчени за спасяването на закъсали компании от различни сектори, за социални обезщетения при безработица и за стимулиране на бизнеса и потреблението.

Според последните прогнози на Международния валутен фонд публичният дълг на десетте най-богати държави в света ще се увеличи от 78% от техния брутен вътрешен продукт през 2007 г. до 114% от него през 2014 г. Всеки гражданин на тези страни ще дължи средно по 50 хил. долара, пише The Economist.

Правителствата не са заемали толкова бързо и такива огромни суми дори и по време на Втората световна война. На този етап изглежда, че, дори и след края на кризата, едва няколко от богатите страни възнамеряват да затегнат своите бюджети по такъв начин, че да спрат разрастването на своя дълг.

Още по-плашещо е, че бюджетните дефицити се трупат в момент, когато разходите за пенсионно и здравно осигуряване нарастват силно поради застаряването на населението. Изчисленията показват, че до 2050 г. около една трета от населението на богатите страни ще бъде на възраст над 60 години. Разходите на държавата при такава демографска структура ще бъдат десетки пъти по-големи от цената на сегашната финансова криза.

При тези обстоятелства задлъжнелите страни са изправени пред три възможности – да намерят начин да намалят своя дълг, да го обезценят чрез силна инфлация или да спрат да го изплащат.

Правителствените разходи са добро средство за противодействие на кризата в краткосрочен период. Без спасителния финансов пояс, който правителствата хвърлиха на банките, финансовата криза вероятно би била още по-болезнена. Липсата на фискални стимули вероятно би направила рецесията по-тежка. В дългосрочен план обаче тези действия застрашават силно финансовото равновесие в държавата.

Не е изключено някои правителства да не успеят да изплатят своите задължения и дори да прибегнат до обезценяване на своите заеми чрез висока инфлация. Инвеститорите вече се опасяват, че по-слабите икономики в еврозоната, като Гърция, Ирландия, Италия, Португалия и Испания, може да изпаднат в несъстоятелност. Тези страни имат голям публичен дълг и поради невъзможността за обезценяване на еврото не могат да намалят реалната цена на своите заеми.

Страховете от появата на висока инфлация в САЩ вече намериха израз в доходността на американските държавни ценни книжа. Тя се повишава трайно през последните седмици и през юни достигна близо 4% за 10-годишните държавни облигации. Това показва красноречиво, че инвеститорите изискват все по-висока лихва от американското правителство в замяна на това, че финансират неговите разходи. Само преди половин година изискваната доходност бе два пъти по-ниска.

Независимо дали тези страхове са оправдани, самото им наличие причинява тежки щети на икономиките. Ето защо правителствата трябва да бъдат изключително внимателни при овладяването на своите бюджетни дефицити. Те не бива да повтарят грешката на Япония, която увеличи данъците върху потреблението през 1997 г., за да запълни дупката в бюджета. В резултат на това страната отново изпадна в рецесия, защото икономиката все още е била твърде крехка по това време.

Това означава, че вместо да попълват своите бюджетни дефицити изведнъж, страните по-скоро трябва да демонстрират убедително, че ще намалят своята задлъжнялост, след като икономиките им се възстановят. Разбира се, обещанията сами по себе си нямат стойност – те трябва да бъдат подкрепени от добра стратегия за излизане от това положение.

За да не изгубят подкрепата на избирателите, правителствата обикновено обещават, че ще се справят с бюджетния дефицит чрез ограничаване на публичните разходи, а не чрез увеличаване на данъците. Данъчната реформа определено е необходимост в много страни, но тя няма да разреши проблема. Необходимо е и да се създадат регулаторни органи и принципи, които да ограничават задлъжнялостта на управляващите партии в бъдеще. В Германия например се предвижда конституционна промяна, която ще ограничава бюджетният дефицит до 0,35% от БВП от 2016 г.

И все пак, нищо не би имало по-силен ефект от взимането на трудното решение да се увеличи пенсионната възраст в тези страни. По този начин едновременно ще се увеличат данъчните приходи и ще се намалят бъдещите разходи за пенсионната система. Част от заможните страни вече предприемат стъпки в тази посока, но трябва да ускорят своите действия.

Фискалното бъдеще на здравната система трябва да бъде следващата голяма цел. Здравеопазването в САЩ коства огромни суми на държавата и е най-скъпото на света, но в същото време дори не се нарежда сред най-добрите. Правителството на президента Барак Обама си е поставило за цел да реформира здравната система, но крайната цел е много оспорвана.