Призракът на инфлацията – толкова ли е страшен в условията на криза?

Анализаторите предупреждават инвеститорите в САЩ да се приготвят за високи лихви и силна инфлация в близко бъдеще. Самата идея за висока инфлация стряска пазарите и автоматично води до преструктуриране на портфейлите и превес на суровините като средство за запазване на стойността.

В такава ситуация пък веднага започва да се чертае схемата на порочния кръг, при който високата инфлация се явява пречка пред растежа, тъй като скъпите суровини затрудняват и производството, и потребителите. Това, от своя страна, неминуемо прави изгледите за възстановяване по-мрачни и далечни.

Дали обаче призракът на инфлацията е толкова страшен? Може ли икономиката изобщо да се върне на пътя на растежа, без да се стигне до повишаване на цените и увеличаване на инфлационните очаквания? Поставен така, въпросът може да бъде разискван на база примера, който Япония дава на световната икономика вече близо 20 години.

Непосредствено преди да се стигне до кризата в Япония, страната е на пътя на растежа и се създава балон с цената на активите. Мнозина анализатори дори правят паралел между кризата в азиатската държава от края на 80-те години на миналия век и случващото се в САЩ през последните две години.

В разгара на балона лихвените проценти в Япония са повишени силно, което охлажда настроенията и цените на активите поемат стремглаво надолу. Постепенно обаче икономическата активност се забавя до много ниски нива и отхлабването на монетарната политика води до това, че валутата на страната става оръжие в ръцете на спекулантите.

Ситуацията става такава, че Япония попада в дефлационна спирала и потреблението и инвестициите се отлагат за предстоящи периоди, тъй като се очаква цените тогава да бъдат по-ниски. В момента именно такава е ситуацията и в повечето развити страни – инвестициите бележат остър спад, банките не кредитират, а компаниите отлагат своите разходи и експанзия за бъдещи периоди.

Звучи парадоксално, но излизането от такава ситуация е свързано именно с инфлацията. Ако бъдат създадени настроения, че цените ще започнат да се вдигат, то потребителите и бизнеса ще започнат да харчат своите спестявания, за да успеят да вложат най-ефективно своите средства. Така ще се стигне до импулс на производството и връщане на икономиката към растежа.

Най-голям генератор на растеж на инвестициите и потреблението, ако разбира се във финансовата система има достатъчно количество спестявания, могат да се окажат инфлационните очаквания. Те обаче не бива да остават без контрол, тъй като прекалено голямата инфлация е също толкова разрушителна, колкото може да се окаже и дефлацията.

Всичко това показва, че когато икономиката вече се намира в криза, инфлацията може да се окаже спасителната сламка за насърчаване на бизнес активността и осъществяването на инвестиционните планове. В противен случай икономиката може да попадне в капана на продължителното лъкатушене, което преживяха японците през 90-те години – период, който не случайно остана в историята известен като „изгубеното десетилетие“.

Поради тази причина е необходимо централните банки да действат също толкова решително в момента, в който трябва да затегнат монетарните условия и да изтеглят парите от обръщение, както действаха и при наливането на средства в икономиките. Дали банките са действали достатъчно активно и адекватно ще стане ясно доста след края на кризата. Въпреки това обаче едно е сигурно – преди да видим инфлация, едва ли ще видим ясно изразен възходящ тренд на на водещите икономики.