Икономическото възстановяване: истина или заблуда?

Макроикономическите данни и тримесечните финансови отчети на ключови международни компании са доста противоречиви напоследък. Част от тях загатват, че темпът на икономически спад е започнал да се забавя. Други, като растящата безработица и свиването на промишленото производство, алармират за задълбочаване на рецесията.

Крайно различните прогнози на видни икономисти затрудняват още повече преценката за реалното състояние на икономиката. Например президентът на Европейската централна банка Жан-Клод Трише е оптимист и смята, че икономиката вече се свива с по-слаби темпове, а някои страни дори отчитат ръст.

Известният американски финансист Джордж Сорос преди няколко дни заяви, че тоталният срив на световната финансова система е бил избегнат. В контраст с неговото изказване е позицията на Нобеловия лауреат по икономика Пол Кругман. Той се опасява, че подобно на Япония, САЩ и еврозоната може да тръгнат по пътя на изгубеното десетилетие, поради неадекватни мерки за насърчаване на икономиката.

Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) е на мнение, че в момента е налице пауза в икономическия спад във Франция, Италия, Китай и Великобритания. Тази оценка се базира на серия от статистически данни, които включват тенденциите на фондовите пазари и проучвания на бизнес и потребителското доверие.

Индексът на водещите индикатори на ОИСР за Великобритания се покачва през март, което се тълкува като възможно дъно на рецесията. Въпреки това той остава доста под нивото си отпреди една година. Днес гуверньорът на Английската централна банка Мервин Кинг заяви, че очаква бавно и продължително възстановяване на британската икономика, с което помете оптимистичните оценки на ОИСР.

Надеждите за скорошно икономическо възстановяване бяха подкрепени и от данните за бизнес доверието и потребителското доверие в САЩ, Великобритания и Германия, което се възстанови от рекордно ниските стойности от началото на годината.

Фондовите пазари по света отчетоха впечатляващи ръстове от по над 25% спрямо дъното, което удариха в началото на март. Индексът FTSE All World Index, който включва 2 700 акции от целия свят и покрива около 90-95% от световната пазарна капитализация, е скочил с над 40% за последните два месеца.

Представителният за щатския капиталов пазар индекс S&P 500 скочи с повече от 9% на месечна база през април. Благодарение на спекулациите за край на рецесията S&P 500 регистрира най-силното си месечно представяне за последните девет години.

Разбира се, признаците за икономическо възстановяване трябва да се тълкуват внимателно, защото голяма част от тях се базират на проучвания, които оценяват очакванията на бизнеса и потребителите за икономическата обстановка в бъдеще. Тези очаквания може да се променят рязко и да не съвпаднат с действителното поведение на икономическите агенти.

Освен това, докато изпреварващите индикатори отчитат известно подобрение в някои страни, изоставащите индикатори, каквито са безработицата и производството, продължават да се влошават.

Например очакванията на ОИСР за безработицата са, че тя може да достигне 9% във Великобритания, 10% в САЩ и 20% в Испания до края на годината. Това ще затрудни сериозно възстановяването на потребителския сектор и жилищния пазар. Освен това активността в строителния сектор на много от водещите икономики продължава да бъде изключително ниска.

Всички тези данни изглеждат доста объркващо взети накуп, подобно на парчетата от голям пъзел. Все пак, най-логично е човек да се опре на тезата, че икономиката ще се възстанови едва след като безработицата спре да расте. Другият фундаментален показател за здравето на икономиката е жилищният пазар, който подобно на пазара на труда не успява да даде стабилни доказателства за възстановяване.

Много показателно е, че крехките знаци за икономическо съживяване от последните месеци са най-слаби именно в големите световни икономики като САЩ, Германия и Япония. Водещите индикатори на ОИРС за тези страни все още сочат понижение. Без тяхното участие не може да се очаква възстановяване през тази, а може би и през следващата година. Ситуацията се влошава не само в развитите, но и в развиващите се страни, с изключение на Китай.

Засега изглежда, че предприетите от правителствата действия за подкрепа на икономиката смекчават до известна степен последствията от рецесията. Въпреки това световната икономика няма как да избегне може би най-тежката си година от края на Втората световна война досега.

Това, което е по-важно, е дали свиването ще продължи през 2010 г. и какви правителствени мерки ще са нужни за преодоляване на икономическия спад.

Едно е сигурно – икономическите събития, на които сме свидетели, са идеални за всички, които обичат макроикономическата статистика.