С какво свинският грип заплашва икономиката?

Рискът от пандемия от свински грип се покачва. В случай че заразата се разпространи глобално, засегнати ще бъдат не само хората. Заедно с тях тежки удари ще получи и цялата икономика, се казва в анализ на немския вестник Handelsblatt, изготвен на база проучване на изследователския институт RWI. Анализът се базира на изследване на подобни ситуации от миналото.

Противно на очакванията и мрачните прогнози, възможните сценарии изглеждат далеч по-благоприятни, отколкото се предполага. Последствията от заразата могат да се разделят на няколко групи от ефекти, които са наблюдавани при предишни грипни епидемии.

Загуба на човешки капитал

Директните щети възникват при отсъствие от работа и произтичащите от това загуби на човешки капитал. Потреблението на немедицински продукти се понижава, тъй като потребителите са болни. В същото време търсенето на медицински услуги скача, което е от полза за сектора.

Непреките щети се проявяват чрез ефекта на доминото, който възниква тогава, когато здравите хора остават вкъщи и отсъстват от работа поради страх от заразата. В този случай икономическите връзки с дори незасегнати от епидемията отрасли се нарушават и производството трябва да бъде намалено.

Понижава се също така и туристическата активност, ограничават се масовите прояви, тъй като хората искат да ограничат заплахата от зараза. Резултатът от това е спад в търсенето на услуги.

Отражение върху финансовите пазари

Оптимистичният сценарий е да станем свидетели на лек борсов спад в рамките на до 4 на сто. При песимистичния обаче може да се стигне до понижение на индексите между 10 и 20 на сто. Опитът с предишни кризи показва, че засегнатите в такъв случай са основно акциите на развиващите се държави, както и на компаниите, притежаващи по-глобализиран бизнес.

Що се отнася до лихвените проценти, то в момент на криза по правило капиталите търсят сигурността. Това означава, че може да се очаква понижение на лихвите в развитите страни и същевременно с това покачване в развиващия се свят.

Успокояващото в случая е това, че по отношение на финансовите пазари подобни епидемии имат краткотрайни ефекти и нещата се стабилизират бързо.

Печеливши и губещи отрасли

Съгласно анализа на страната на печелившите в случай на епидемия попадат отраслите на фармацевтиката (предимно производителите на ваксини и лекарства, насочени срещу конкретната зараза), здравните услуги, електрониката за развлечение, интернет и телекомуникациите.

На обратния полюс пък застават туризмът, въздушният транспорт, търговията на дребно, застрахователният сектор, производителите на стоки за свободно време и т.н.

Последици за пазара на труда и икономическия ръст

Анализаторите на RWI използват за отправна точка умерено негативен сценарий на евентуална пандемия от птичи грип, която има потенциал да отнеме живота на между 50 и 150 хил. души и да зарази още поне два пъти по толкова. Изчислените в този случай щети са оценени на загуба на между 25 и 75 млрд. евро и икономически спад в рамките на 1 до 3 на сто.

По отношение на Германия, за където е предназначен анализът, RWI очаква, че щетите в случай на пандемия биха били между 20 и 50 млн. евро, като се предполага, че те биха могли да бъдат наваксани в рамките на една година.

Потреблението би претърпяло силен спад, така както и цялостното производство. Голям брой смътни случаи пък би донесъл още по-значителни проблеми, тъй като може да доведе до силни сътресения на пазара на труда.

Високата цена на мерките срещу пандемията

- Предпазни маски за цялото население – около 10 млрд. евро;

- Ваксиниране срещу вируса – около 2 млрд. евро;

- Осигуряване на необходимите медикаменти – в зависимост от сценария – между 100 и 350 млрд. евро;

- Увеличаване на леглата в интензивните отделения – до 3 млрд. евро.

Логично е да се очаква, че чрез подобни инвестиции цялостните щети от една пандемия биха могли да бъдат ограничени.

Ролята на глобализацията

Глобализирането в условията на 21-ви век улеснява значително разпространението на зарази и увеличава риска за достигане на вирусите до всички точки на света. В същото време обаче глобализацията увеличава прозрачността и възможностите за оказване на натиск върху страните-огнища на заразата за предприемане на мерки.

Световна пандемия при всички случаи би навредила значително на световната икономика, БВП би могъл да се свие краткосрочно с 1 до 5 на сто, но въпреки това дългосрочният ефект при всички случаи ще бъде малък, тъй като възстановяването ще дойде бързо.

Разходите за предприемането на необходимите мерки би трябвало да бъдат съпоставени с ползите от тях, за да бъде направено ефективно разпределение на публичните ресурси. Въпреки това както от медицинска, така и от икономическа гледна точка е необходимо продължаване на изследователската дейност по въпроса.