Различията на страните от Г-20 за борба с кризата се задълбочават

Финансовите министри и управителите на централните банки на групата на 19-те най-големи икономики в света плюс Европейския съюз (Г-20) ще се срещнат в Лондон на 2 април, за да обсъдят възможните начини за съживяване на световната икономика, съобщи Associated Press.

Пресечните точки и различията на отделните страни будят все по-силен интерес с оглед на необходимостта от съставянето на общ план за излизане от икономическата криза.

Главното различие между страните от Групата на двайсетте се състои в дискусията дали да се противодейства на икономическата криза с финансови стимули или е по-правилно да се направи реформа в системата на финансовите регулаторни органи.

Президентът на Световната банка Робърт Зелик смята, че 2009 г. може да бъде изключително опасна за световната икономика и прикани към по-бързото приемане на съвместни мерки за борба с икономическата криза. Той очаква, че световната икономика ще се свие с 1-2% през тази година и допълва, че прилагането на фискални стимули без подходяща реформа, каквато би било изчистването на токсичните активи от балансите на банките, би било безполезно.

Различията между приоритетите на лидерите на ЕС и САЩ изглеждат все по-големи ден преди началото на предварителната среща на Г-20 и будят съмнения, че разговорите ще доведат до приемането на общи мерки.

Лидерите на страните от ЕС вярват, че реформата в регулацията на финансовите пазари ще има по-силен ефект, докато САЩ наблягат на необходимостта от нови и по-големи фискални стимули, с които да се насърчава потреблението.

Още няколко страни застават зад идеята за по-големи фискални стимули - Великобритания, Япония и Турция, като същевременно настояват за реформа в международните регулаторни стандарти.

Други страни, обезпокоени от натрупването на нови държавни дългове, залагат на подобряването на координацията между финансовите регулатори, в това число еврозоната, Аржентина, Бразилия, Канада, Китай, Франция, Германия, Италия и Япония.

Важно е да се въведат ограничителни мерки върху дейността на офшорните зони, които да позволят по-голяма прозрачност, според Великобритания, САЩ, Аржентина и Франция.

Американските и европейските лидери са единодушни относно необходимостта да се увеличи финансирането на МВФ, за да може фондът да помага на най-засегнатите икономики. През тази седмица 16-те страни членки на еврозоната гласуваха за удвояване на средствата в МВФ до 500 млрд. долара и се съгласиха да възложат на фонда ключова роля при управлението на рисковете, които застрашават световната икономика.

Функциите на МВФ трябва да се разширят според САЩ, Великобритания, еврозоната, Канада, Китай, Германия, Индонезия, Мексико, Русия и Саудитска Арабия.

Финансовите министри на Австралия, Турция, Южна Корея, Бразилия, Канада, Индия и Япония изразиха своята разтревоженост от въвеждането на протекционистични мерки, които допълнително биха забавили глобалната търговия.

Допълнително напрежение в дискусията наливат финансовите министри на развиващите се икономики, които искат да получат по-значителна роля в международните финансови институции. Зад това искане застават Турция, Аржентина, Бразилия, Индия, Индонезия, Мексико, Русия и ЮАР, както и САЩ.