Северна Африка - новият конкурент на ЦИЕ като локация за чужди инвестиции

След падането на Берлинската стена японската компания Sumitomo Electric Industries се присъедини към вълна от производители на авточасти, които отвориха свои производствени бази в Източна Европа, пише Business Week.

Те отвориха фабрики в региона от Полша до България и днес, както Sumitomo, така и редица други компании, имат множество производства в ЦИЕ. Сега обаче Sumitomo променя фокуса си на юг от Европа към Мароко и Тунис. Там разходите са много по-ниски отколкото в Източна Европа, където компанията казва, че вече е по-трудно да се работи печелившо. За разлика от това Северна Африка предлага по-ниски заплати и множество мотивирани работници.

Sumitomo не е единствената компания, която си проправя път към четирите страни, формиращи средиземноморския регион Магреб. Начело с Мароко и Тунис регионът с 84 млн. души население привлича сериозни инвестиции – над 30 млрд. долара за последните пет години – в строителството на всичко - от фабрики за части за самолети до петзвездни хотели и колцентрове.

Дори Алжир и Либия, които дълго бяха в сянка, започват да съживяват своите стагнирали икономики, пише изданието. И двете страни се отварят към международни инвестиции, а след изграждането на средиземноморските газопроводи станаха съществени доставчици на газ за Европа, която търси алтернативи за политически нестабилната Русия. По думите на Андре Азулай, бивш френски банкер и настоящ икономически съветник в Мароко, всички страни от Магреб имат различни политики, но се движат в една посока по отношение на реформите.

Тези икономики вероятно ще продължават да растат въпреки икономическата криза. Прогнозите за ръст за 2009 г. варират от 3,7% за Тунис до 5% за Либия. Според Euler Hermes, консултантска компания, специализирана в анализ на инвестиционния риск, Тунис и Мароко в момента се нареждат заедно с Унгария, Румъния и България по отношение на риска. „Докато страните от Магреб вероятно ще бъдат засегнати от спада те са достатъчно силни, за да оцелеят“, смята анализаторът от компанията Андрю Аткинъсн.

Благоприятна бизнес среда

Предимствата на Магреб са ясни – пристанищният град Танжер е едва на осем мили от Испания през прохода Гибралтар. Правителствата в региона са сравнително стабилни и отворени към бизнеса. Наред с това са евтини. Заплатите на работниците във фабриките са между 195 и 325 долара на месец в сравнение със средно 671 долара в Dacia Logan, фабриката на Renault в Румъния, пише изданието.

Тези данни обясняват защо Renault вече изгражда фабрика за сглобяване на автомобили в Танжер, която ще бъде най-голямата за всички региони, в които компанията има производствени бази. Очаква се тя да има 6 хил. работници, като този брой може да се увеличи на 35 хил. за в бъдеще.

Въпреки че глобалната криза е отложила изграждането с около една година, компанията все още е решена да отвори завода, който ще произвежда евтини автомобили с марката Logan за страните от Магреб и за други пазари.

Наред с това догодина Airbus смята да отвори завод за 76 млн. долара в Тунис, който ще създаде 1 500 работни места. Различни доставчици за самолетната индустрия вече имат над 10 хил. служители в страните от Северна Африка. Френската Groupe Safran, например, вече има шест фабрики в Магреб с общо 1 400 работници.

Съвместното дружество между Boeing и мароканските авиолинии Royal Air Maroc има 600 работници със средна заплата от 315 долара на месец. Работната седмица е 44 часа, което е сравнително по-дълго от повечето страни в Европа, а поради липсата на синдикати за мениджърите е по-лесно да изпълняват работния план, като изискват от работниците да работят извънредно, пише изданието.

Друг фактор, който привлича международните компании, е квалифицираната работна ръка, благодарение на фокуса върху образованието в политиката на Мароко и Тунис. Световният икономически форум е класирал качеството на математическите науки в Тунис на седмо място в света. За сравнение, САЩ се нареждат на 48-мо място в същата класация. В Мароко дори има университет, изграден по американски образец, в който всички предмети се преподават на английски, а студентите прекарват поне по един семестър в чужбина.

Въпреки това по-голямата част от региона заемат селските региони с недостатъчна инфраструктура и население с ниска грамотност. Регионът като цяло е далеч по-малко развит отколкото Източна Европа беше, когато падна Берлинската стена, пише Business Week. Мароко, която е най-бедната страна в региона, има брутен вътрешен продукт на глава от населението от 4 хил. долара, в сравнение с 13 200 долара в България – най-бедната страна в ЕС. Нивото на грамотност в Мароко е 52% в сравнение с над 98% в България.

45-годишният крал на Тунис Зин ал Абидин бен Али е приватизирал компаниите и отпуснал регулациите на трудовия пазар, но въпреки това реформите далеч не са приключени. „Има корупция, връзкарство, дребна завист“, коментира Кейти Кигър, бивш американски дипломат в Мароко. И въпреки че Либия и Алжир са направили голям прогрес и компании като BP, Royal Dutch Shell и ExxonMobil имат инвестиции там, тези страни също имат да извървят още дълъг път.

Въпреки тази несигурност страните от Магреб изглеждат добре позиционирани, за да излязат по-силни от кризата. За разлика от Източна Европа те не процъфтяваха благодарение на чуждестранни кредити. И въпреки че по данни на ООН чуждестранните инвестиции в региона са се понижили с 5% миналата година, това не е толкова тежко в сравнение с 21% спад в Близкия изток.

„Има някои проекти, които се отлагат или мащабът им се намалява“, казва Джеймс Мороу, директор на Citigroup за Мароко, Тунис и Либия. Той обаче добавя: „Това е следващата логична стъпка за компаниите, които искат да диверсифицират експозицията си.“