Таванът от 500 хил. долара върху възнаграждението на топ мениджърите в щатските компании, които ще получават правителствена помощ, може и да изглежда справедливо решение от гледна точка на американците, пише Economist, но доколко ще е ефективно е спорен въпрос.
Наистина след мултимилиардните бонуси, изплатени от компаниите на Уол Стрийт, които съществуват единствено благодарение на правителствените капиталови инжекции, мениджърите вероятно трябва да са благодарни, че се измъкват само с ограничение за заплатите. Освен това те ще имат право на допълнително възнаграждение под формата на акции с ограничени права, които ще може да бъдат прехвърлени, след като парите на данъкоплатците бъдат върнати.
Последният път, когато президент се опита да ограничи щедрите мениджърски заплати, е през 1993 г., когато Бил Клинтън подписва закон, съгласно който заплатите над 1 млн. долара се облагат с по-високи данъци. Това провокира обаче създаването на различни трикове, чрез които мениджърите успяват да се домогнат до облаги, без да нарушават този закон. По това време се наблюдава бум на придобивките от директори под формата на акции и опции, които благодарение на „бичия“ пазар през 90-те години на миналия век са направили всички много по-богати, отколкото са щели да бъдат, ако са използвали старата формула за заплащане.
Предимството на плана на Обама е под въпрос предвид икономическата рецесия, растящата безработица и структурните промени във финансовия сектор, които така или иначе ще доведат до понижение на заплащането. Скорошно проучване, поръчано от Националното бюро за икономически проучвания (NBER), върху заплащането на Уол Стрийт, идентифицира няколко периода в годините между 1909 – 2006 г., когато възнагражденията са се понижавали, и експертите са на мнение, че текущият е един такъв период.
Въпреки това дори и през тези трудни времена има вероятност талантливите банкери да намерят възможности, които обещават повече от 500 хил. долара някъде другаде. Но дори и тези, които предпочетат да останат на настоящата си работна позиция, може да решат да работят по-малко, казва Алън Джонсън, консултант в областта на възнаграждението на персонала. В резултат на това новите правила може да отслабят мениджмънта на спасяваните банки, смята Джонсън.
Намаляването на възнагражденията за директорите на Уол Стрийт може да доведе до ограничаване на заплащането в по-широк план, смята консултантът Айра Кей от Watson Wyatt. По думите на Кей покачването на заплатите във финансовия сектор през последните години е предизвикало ръст на заплащането в други области, от което може да се направи изводът, че тази взаимовръзка ще проработи и при понижение.
В дългосрочен план по-значимата промяна може би ще е решението на Барак Обама да даде на американските акционери право на глас върху заплащането на директорите. Вотът със сигурност е по-смислен от ограничението, наложено от правителството – особено ако се прилага за всички публични компании, не само за спасяваните.