Ерсте Груп: Русия иска да стане енергийна свръхсила

Визията на Русия за собственото бъдеще вероятно може да се опише като енергийна свръхсила с влияние върху световните цени на енергията, световните доставки на природен газ и преките продажби на природен газ на потребителите, се казва в доклад на австрийската финансова група Ерсте Груп Банк.

Според доклада Газпром иска да проникне на вътрешните пазари на европейските страни, което се осъществява по три начина.

Първият е чрез сключване на дългосрочни договори, които обвързват клиентите с доставчиците за много години. Затова през 2006 г. Газпром започна да сключва договори, които му дават право да продава природен газ пряко на пазара на дребно в дадена страна. Такава клауза съдържат договорите с Австрия, Франция и Италия.

Втората мярка е осъществяване на контрол върху транзитните газови трасета към Европа. Газпром полага усилия да придобие съществуващите газопроводи и прокарва новите си проекти като „Северен поток”. Освен това газовият гигант инвестира в изграждането на вътрешно-системни връзки, като например газопровода BBL от Холандия до Великобритания.

Наред с предлагането на други транзитни трасета, Газпром активно се домогва до приватизацията на съществуващите транзитни системи. В това отношение компанията е постигнала частичен успех, като например сделката от 2007 г., когато Газпром стана собственик на 50% от беларуската Белтрансгаз в резултат на енергиен спор с Беларус в края на 2006 година. Понастоящем руската компания контролира транзитния газопровод, който преди беше собственост на Беларус.

Освен това от 2002 г. насам Русия периодично лансира идеята за съвместен газов консорциум с Украйна, евентуално и с участието на Германия. Този консорциумът е замислен с цел Русия да придобие контрол върху транзитната газопреносна система на Украйна. Затова Русия предлагаше на Украйна и допълнителни облаги, като съвместен добив на газ на руска територия. Украйна не е склонна и досега да отстъпи контрола върху системата си за транзитен пренос на газ и допускаше възможност за консорциум само ако бъдат изградени нови транзитни системи на украинска територия.

На трето място, Газпром изгради мрежа от дъщерни компании в Европа, чрез които руският монополист прониква на европейските пазари. Газпром основава собствени дружества, лицензирани да оперират в Европа, например Gazprom Marketing & Trading във Великобритания, или като смесени дружества с местни предприятия, като Wingas-Europa, учредено съвместно с BASF, също и Central Energy Italian Holding, разпределително и търговско дружество, основано съвместно с ENI.

Някои от дъщерните фирми на Газпром сключват договори с индивидуални клиенти от индустриалния сектор. Например дъщерната фирма Vemex в Чехия работи при такива условия и вече контролира почти една десета от чешкия пазар.

Чрез новосъздадени фирми Газпром се стреми и към достъп до подземни газохранилища. Но тъй като нито една от конкурентните компании не иска да отстъпи своя дял, руският газов гигант се принуждава да изгражда нови хранилища или да наема такива. Например руското дружество вече е приключило строежа на газохранилище в Австрия и планира да изгради нови такива съоръжения в Унгария, Румъния, Турция или Белгия, както и да наеме газохранилища в Германия.

Очаква се Газпром да отправи предложения на европейските газови компании, като Electricite de France (EdF), за съвместни продажби на газ на трети страни.

Между основните изводи, направени в доклада, са, че интензивността на току-приключилия конфликт между Русия и Украйна може би се дължи и на личните отношения между руски, украински и европейски политици от висшия ешелон.

В същото време Украйна сега не успя да сключи прозрачни споразумения по техническите аспекти на доставките на газ за Европа, които биха я предпазили от обвинения при газови спорове. Понастоящем Украйна трябва да поеме частична отговорност за спора, който вероятно и без това е бил неизбежен, се казва още в доклада.

В тази връзка от финансовата група коментират, че е „добра идея да има нов, прозрачен мониторинг на доставките за газ за Европа, който да бъде последван от споразумение между Русия и Украйна, в което да са определени отговорностите за техническия процес по транзитния пренос на газ - ако това не стане, винаги ще е налице потенциална опасност от конфликти”.

Битката между Русия и Украйна за контрол върху украинските газопреносни трасета ще продължи, както ще продължи и конкуренцията между различните им стратегии за снабдяване на Европа с газ, смятат от Ерсте Груп. В тази връзка се допълва, че една от възможностите да се предотврати монопола на Газпром е ЕС да подкрепи проектите на Грузия, Украйна и Молдова за енергопреносни коридори, тъй като те са прекалено слаби политически и икономически, за да устоят на силен натиск от страна на Русия.

„В момента ЕС няма единно виждане по това как да обезпечи своите газови доставки и е разделен в подкрепата си между стратегията на Русия, и от друга страна – алтернативния подход на Грузия, Украйна, Молдова и Азербайджан”, се обобщава в доклада.