Обещанието на Путин за забавяне на спада в рублата е риск за промишлеността

Обещанието на руския премиер Владимир Путин да предотврати рязкото обезценяване на рублата и да позволи нейната стойност постепенно да се понижи разубеди гражданите да изтеглят спестяванията си от банките, както се случи по време на кризата през 1998 г., пише Bloomberg.

Тази гаранция обаче предизвика и първото понижаване на кредитния рейтинг на Русия от девет година насам и може да удължи спада в промишлената индустрия в страната. Необходима е еднократна девалвация от 20% на руската рубла, въпреки че тя вече се е обезценила с 15% спрямо долара от август насам и въпреки че централната банка разшири коридора за движение на рублата пет пъти в рамките на един месец, казва руски икономист.

След среден годишен ръст от 7% руската икономика сега може да тръгне в обратна посока, смята зам.-министърът на икономиката Андрей Клепач, първият представител на правителството, който намеква, че икономиката може да е на прага на рецесия. Индустриалното производство се е свило през ноември за първи път от поне 2003 г., според медианната прогноза на 12 икономисти.

Централната банка е изразходвала четвърт от резервите си, или 161 млрд. долара от август насам, за да контролира спада на рублата. Международни и местни инвеститори са изтеглили около 211 млрд. долара от страната, сочат оценки на BNP Paribas SA. Това се случва, след като цената на суровия петрол от Урал се понижи с 64%, кредитните пазари се свиха и Русия води петдневна война с Грузия.

Бюджетният излишък на страната се сви с почти 300 млрд. рубли (или 11 млрд. долара) миналия месец след рязък спад в събирането на данъци. Енергийният сектор отговаря за 73% от руския износ извън Общността на независимите държави (ОНД).

Путин и неговият наследник на президентския пост Дмитрий Медведев се опитват да избегнат повторение на финансовата криза от 1998 г., когато правителството успя да обслужи дълга си от 40 млрд. долара и намали стойността на рублата със 70%.

Това обезценяване в съчетание със скок в цената на петрола подготви почвата за икономическия бум през последните години, в които руските производители се възползваха от благоприятстващия износа валутен курс. Икономиката в страната отбеляза ръст от 6,4% през 1999 г. и 10% през 2000 г., годината в която Путин идва на власт.

Този път обаче руските стоки, както на местния, така и на международния пазар, може да са подложени на удар от световната рецесия, въпреки че цените на стоките се понижават.

Ако рублата поевтинее повече, ускоряващата се инфлация от началото на 90-те може да се преповтори и да се комбинира с ръст на неизплатените заплати и безработицата, което ще парализира потреблението, смята икономист от Capital Economics.

Световното забавяне освен това е обезсърчило търсенето на руски метали и енергия. Третият най-голям производител на стомана в Русия - Магнитогорски металургичен комбинат, миналия месец съобщи, че е в процес на преговори с банката Сбербанк за отпускане на заем, с който да финансира своите операции и инвестиции поради спада в търсенето на метали и забавени плащания от клиенти.

Руски стоманопроизводители настояват правителството да приеме помощни мерки, като например налагане на мита за китайските вносни стоки. Преди да настъпи кризата шестте най-големи производителя в страната са имали цел да инвестират повече от 26 млрд. долара до 2012 г.