Кризата засили Източна Европа към приемане на еврото

Източна Европа иска да се присъедини към еврозоната по-скоро от планираното, за да бъдат предпазени страните от бившия комунистически блок от световната криза, пише Bloomberg.

Граждани, политици и компании като подразделението на Volkswagen - Skoda Auto, се опитват да убедят скептично настроената Европейска централна банка да разгледа кандидатурите на страните им, въпреки че поевтиняващите им валути и затруднените им икономики правят малко вероятно покриването на критериите за членство в следващите няколко години.

Преди да се разрази кризата благодарение на рекордното поскъпване на валутите на развиващите се пазари и растежа на икономиките им, надхвърлящ този на икономиките от еврозоната, източноевропейците не бързаха с приемането на единната валута. Преди две години чешкото правителство се отказа от целевата си дата за влизане в еврозоната - 2010 г., позовавайки се на необходимостта от насърчаване на по-силен растеж за повишаване на жизнения стандарт. Бившият полски премиер Ярослав Качински пък миналата година определи въвеждането на еврото като “далечна” перспектива.

Сега премиерът на Полша Доналд Тъск настоява страната да влезе в еврозоната през 2012 г. Унгарският финансов министър Янош Вереш пък заяви този месец, че правителството може да обвърже форинта към еврото в рамките на валутния механизъм, който е двегодишен предприсъединителен тест за стабилността на дадена валута, през 2010 г.

Това е първата категорично обявена дата, след като страната беше принудена преди две години да се откаже от приемането на еврото през 2010 г. заради бюджетния си дефицит.

“Радикалната промяна в глобалните икономически условия увеличи привлекателността на присъединяването към единната валута”, смята Марек Дабровски, президент на полския Център за социални и икономически проучвания, който е заемал длъжност в централната банка и е бил зам.-финансов министър. “Очевидно еврото отново доби важност в момент на опасност”.

Управителят на латвийската централна банка Илмарс Римсевич заяви на 4 ноември, че страната му може да приеме еврото до 2011 г. - най-ранната предложена дата за Латвия, след като беше отхвърлен планът за присъединяване към еврозоната през 2007 г.

Евро оптимизмът в Чехия също расте, въпреки опозицията на президента Вацлав Клаус и на премиера Мирек Тополанек. Опозиционният лидер Жири Парубек заяви в интервю на 4 декември, че би подкрепил правителството в парламента в замяна на нова дата за въвеждане на еврото. На 25 ноември пък Холгер Кинчер, член на ръководството на Skoda Auto, заяви, че Чехия трябва “да се събуди, преди да е станало твърде късно”.

Словения първа от бившите комунистически държави се присъедини към еврозоната, а Словакия ще въведе еврото от 1 януари догодина. Най-вероятно те ще са и последните от бившия блок в следващите години, прогнозира Юрай Котиан, икономист към Erste Bank.

Според някои обаче това ще е грешка.

“Има 100% съгласие по въпроса, че присъединяването към еврозоната е необходимост и колкото по-скоро стане – толкова по-добре”, заяви унгарският опозиционен лидер Виктор Орбан на 8 декември, като това беше един от редките случаи на консенсус на вижданията му с правителството.

Страните кандидати за присъединяване към еврозоната трябва да задържат инфлацията в определени граници, бюджетния дефицит - в рамките на 3 на сто от БВП, а дълга – в рамките на 60 на сто от БВП. Освен това преди въвеждането на еврото кандидатите трябва да докажат, че ще задържат показателите в тези рамки и след влизането в еврозоната.

Кризата ще забави инфлацията в Европа, но не е ясно дали ще я забави достатъчно, за да се квалифицират тези страни за въвеждане на еврото в близко време, смята Нийл Ширинг, икономист към Capital Economics Ltd. В Лондон.

В края на ноември Организацията за икономическо сътрудничество и развитие прогнозира, че инфлацията в Полша ще се забави до 3,2 на сто следващата година от 4,2 на сто през тази. За Унгария очакванията са за инфлация от 6,4 на сто през тази и 3,6 на сто през 2009 г., а за Чехия - 2 на сто през 2009 г. спрямо 6,6 на сто през тази година.

“Източна Европа винаги ще се бори с инфлационния таргет”, коментира Ширинг, който е за въвеждане на еврото в тези страни възможно най-скоро. По-голямото предизвикателство за правителствата е да устоят на увеличението на разходите за смекчаване на финансовата криза, смята той.

През последните седмици темата за евроизацията навлезе и в българското обществено пространство. За паралелно въвеждане на единната валута като разплащателно средство се обяви министърът на икономиката Петър Димитров, а редица представители на бизнеса подкрепиха идеята. Сред защитниците на подобен ход са един от основните двигатели на икономическата политика на НДСВ Владимир Каролев, както и министър Николай Василев. Предприемането на подобна стъпка без съгласието на ЕЦБ обаче крие сериозни рискове.