Цената на петрола падна под $50 за барел. Защо това не е добра новина?

В понеделник, 1 декември, на електронната платформа за търговия на нюйоркската стокова борса барел петрол се търгуваше за 47,36 долара. Цената на петрола в момента е на най-ниските си нива от три години насам и с около 100 долара по-евтина от пика, регистриран през юли тази годира. Последното падане на цената дойде след като членовете на ОПЕК се събраха на извънредна среща в Кайро миналия уикенд и не успяха да се споразумеят за орязване на квотите, въпреки намаляващото търсене. Това кара мнозина анализатори да очакват последващо допълнително падане на цената, показва анализ на The Economist.

Много хора биха се зарадвали на новината за драстичния спад в цената на горивата. Правителствата, които се бориха за справяне с инфлацията по-рано тази година, изпитаха известно облекчение. Най-бедните народи, които харчат три четвърти от доходите си за прехрана, бяха особено чувствителни от покачването на цената на енергийния ресурс, което съответно водеше до покачване на цената на хранителните продукти. Вълна от недоволство се надигна от Индия до Камерун.

С падането на цената на петрола дойде и съсредоточаването на правителствата върху проблема с дефлацията. За разлика от времето на непрекъснато повишаващите се цени, монетарната политика в такива условия не би изпитала никакво колебание да намали драстично лихвените равнища.

Не всичко, свързано с ниската цена на петрола обаче е повод за радост. Особено силно това важи за волатилността на цената, която не носи сигурност за потребители и производители. Обезпокоителен е фактът, че резкият спад на цената е симптом за силно влошаване на световната икономика – търсенето намалява в резултат на стагнация на икономиката или намаляването на ръста й навсякъде по света. Допълнителен негативизъм за развитието на американската икономика придаде и спада на индекса Dow Jones със 7,7% в понеделник, което беше последвано и от спад на японския пазар.

Природозащитниците също не са доволни от евтиния петрол. Периодът на високите цени задушаваше големите апетити за добив на петрол и други форми за производство на енергия, които бяха свързани с големи емисии на карбонов диоксид в атмосферата. Макар да се твърдеше, че петролът е нееластична стока (в краткосрочен период шофьорите не намериха начин да променят навиците си или да подобрят ефективността на горивото за техните превозни средства), направените проучвания доведоха до любопитния факт, че чувствителността от високите цени е значителна и забележима.

Спадът в продажбите на SUV с бензинови двигатели в Америка и повишената употреба на обществен транспорт през последната една година са видими последици от движението на цената на петрола. След повишаването им хората са по-склонни да предадат старите си коли за скрап и да се насочат към по-нискоразходни модели, както и да шофират по-рядко. Резултатите бяха по-ниска консумация на петрол и автопарк от по-пестеливи коли за населението.

В други държави помогна това, че отпаднаха субсидиите, които държаха цените на петрола изкуствено занижени. В резултат на това много шофьори се сблъскаха с действителната цена на горивото, която трябваше да плащат. Падането на цената на петрола обаче може да обърне тези тенденции.

Хората, загрижени за безопасността на енергетиката, също имат причина да се тревожат. Въпреки плановете за повишаване използването на възобновяеми енергийни източници и ядрена енергия в развития свят петролът ще продължава да заема голям дял в задоволяване на енергийните потребности, особено тези, свързани с транспорта.

Дългосрочните доставки зависят от продължителното инвестиране в производството на петрол, което е нерентабилно поради ниските и нестабилни цени на суровината. Министърът на петрола на Саудитска Арабия твърди, че е нужна цена от 75 долара за барел, за да се стимулират производителите и да се предотврати възможен недостиг в бъдеще. Самият той пледира за разработване на находищата в Канада, заложени под пясъците, което е доста по-скъпа инициатива от използването на евтините нефтени полета в Саудитска Арабия.

Международната асоциация по енергетика, която следи развитието на страните, богати на енергийни ресурси, е изчислила, че за посрещане на нуждите от петрол през 2030 година ще е нужен добив, равен на шест пъти по-голям от това, което изкарва в момента Саудитска Арабия. Ако цените останат ниски такъв добив е малко вероятен, което ще доведе до сериозен недостиг в последствие.

Цената на петрола би повлияла не само на търсенето и предлагането. Трябва да се има и предвид вредата, която се нанася на околната среда. Когато цената на петрола се запазва ниска тежките решения за инвестиране в алтернативни производства, създаването на по-енергоспестяващи култури и машини, или промяна на потребителското поведение, които биха помогнали на света да отърси от зависимостта си от петрола, биват отлагани все по-лесно.