Испания рискува да загуби цяло десетилетие в икономическа стагнация

Испания рискува да навлезе в икономическа стагнация, която може да трае цяло десетилетие, ако не успее да намери нови източници на ръст и заетост след краха на строителния и кредитния бум, пише Ройтерс в свой анализ.

Всяка седмица в страната работата си губят над 40 хил. служители, повече от всяка една държава в Европа. Пазарните сътресения са отрязали достъпа на чуждестранно финансиране, което през последните 10 години позволи на испанците да утроят размера на заемите на домакинствата и да удвоят дохода на глава от населението.

Осмата по големина икономика в света в момента не може да замени като двигател понижаващия се строителен сектор, който представляваше 29% от ръста на нейния БВП и създаваше 40% от новите работни места през последните пет години.

Никой не очаква Испания да се пренасочи за кратък период към високотехнологичния сектор и производство с добавена стойност, но тя трябва да избегне продължителната и масова безработица след пристигането на близо 5 млн. имигранти и 15% прираст на населението през последните пет години, предупреждават икономисти.

Изгубеното десетилетие е един от вероятните варианти за развитието на испанската икономика, смята Хавиер Диас-Гименес, гостуващ професор по икономика в испанския бизнес университет IESE.

„Не знам каква е вероятността, може би не десетилетие, но не мога и да го изключа на базата на това, което виждам“, казва той.

Премиерът на страната Хосе Луис Родригес Сапатеро, който дълго отрича риска от криза, е предвидил икономически стимули на стойност от над 50 млрд. евро в момент, в който анализаторите предричат, че през 2009 г. страната ще изпадне в най-тежката рецесия от 50 години насам.

Миналия месец правителството прие спасителен пакет от 11 млрд. евро, насочен към обществени строителни проекти, туризма и автомобилната индустрия.

Отлагане на неизбежното

Някои икономисти се притесняват, че чрез отклоняването на ресурси за тези сектори правителството само отлага болезненото преструктуриране.

Други се притесняват от бездействието на правителството относно реформи, които се считат за жизненоважни за намаляване на разходите за труда и създаването на предпоставки за бързо възстановяване до ръст от 3% до 2012 г.

„С акцента върху краткосрочни мерки през последните месеци за справяне с глобалното икономическо забавяне рискуваме да забравим или да забавим необходимите структурни реформи“, каза миналия месец президентът на Централната банка на Испания Мигел Анхел Фернандес Ордонес.

Някои смятат, че липсата на конкурентно предимство на Испания се дължи на прекаленото разчитане на строителството и услугите, а частният сектор и правителството трябва бързо да пренасочат фокуса си.

От различни профсъюзи са заплашили с обща стачка, ако правителството се опита да ореже социалните помощи и придобивки по време на кризата, а анализаторите не очакват Сапатеро да стартира трудова реформа в близко бъдеще.

Ако Сапатеро реши да не се конфронтира с профсъюзите или да заложи на възстановяване на строителния сектор обаче, испанската икономика може би рискува продължителна стагнация след значителния спад, подобно на тези в Италия и Япония, предупреждават анализатори.

Решенията

За разлика от Япония Испания разполага с разрастваща се и сравнително млада работна сила. В сравнение с Италия нейната икономика е гъвкава и може да се адаптира към глобалното забавяне, казва анализаторът Даяна Чойлева от Lombard Street.

От друга страна, необузданото строителство остави страната с поне 1 млн. непродадени нови жилища, които са достатъчни да покрият търсенето за 4-5 години при сегашните нива, както и с лоши кредити, които може да се утроят до 9% необслужвани кредити до 2010 г., сочат данни на Credit Suisse.

При изминали рецесии Испания е деноминирала своята валута, за да повиши конкурентността си. Членството й в еврозоната сега означава, че тя трябва да премине през период на болезнена адаптация, при който заплатите ще бъдат ограничавани от безработицата.

За да се улесни прехода, от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие са предложили да се сложи край на строгите и дългосрочни трудови договори, които затрудняват работодателите да освобождават служители и ограничават достъпа до пазара на труда на по-евтините млади служители и имигрантите.

От организацията предлагат да се преосмисли практиката на индексация на заплатите спрямо инфлацията, която от години понижава конкурентоспособността на страната.

Това, което може да задвижи промяната, са широко разпространените прогнози, че безработицата ще нарасне до 18%, или 3,5 млн. души до 2010 г., и вероятно да стигне пик от 20%.

„Аргументът да се опита нещо различно ще става все по-силен с влошаването на нещата“, казва икономистът Карлос Маравал от AFI Consultancy.