Сорос: Очаквах кризата, но не и в такива размери

Въпреки че е предричал сегашната криза в много свои книги, милиардерът Джордж Сорос не е очаквал тя да е в такива размери. Той е заявил това по време на лекция в Будапеща, пише изданието portfolio.hu.

Като основна причина за слабостта на унгарската икономика Сорос е посочил недостатъците на данъчната система.

Особеността на сегашната криза е, че за нея няма външна причина, смята милиардерът. Зад нея не стои цената на петрола например, както по време на кризата в края на 70-те години на 20 век. Финансовата криза е предизвикана от самия финансов пазар, като колапсът е заложен в системата, казва Сорос. Световният финансов пазар е балон, който се надува от десетилетия и сега се спука, което пък разтърси света из основи.

Сривът на надценения щатски пазар на недвижими имоти и последвалата криза на ипотечния пазар са преките причини за сегашните проблеми. Зад балона при недвижимите имоти обаче стои един „супер балон“, по думите на Сорос, а този супер балон не е друго, освен погрешното убеждение, че пазарът е способен да се саморегулира.

Процесът на развиване на предпоставките за кредитната криза е започнал преди най-малко 25 години, по време на управлението на Роналд Рейгън в САЩ и на Маргарет Тачър във Великобритания. Оттогава започна бързо да се развива дерегулацията на финансовия пазар, смекчаването на контрола и изискванията. Ситуацията стигна дотам, че с напредването на глобализацията значителна част от капиталите напълно се „освободиха“ от държавния контрол. В САЩ финансовите институции въвеждаха все по-нови и по-нови продукти изцяло „на своя глава“. Държавните чиновници често и не разбираха тези продукти и така бяха създадени финансови инструменти, които се откъснаха от реалността, т.е. от реалните пари, коментира Сорос.

Основната грешка на теорията, според която пазарът се стреми към равновесие, е, че тръгва от убеждението, че пазарът е също толкова рационален, колкото физическите закони. Само че където има хора, там има и недоразумения, казва Сорос. Дори може да се каже, че където се появи човекът, там не само е възможно грешно представяне на действителността, но и нейното манипулиране и дори създаването на друга действителност, смята милиардерът.

Връщайки се към балона на пазара на недвижими имоти, Сорос отбелязва, че с повишението на цените е нараствал и интересът към кредити. Накрая банките са давали заем за цялата стойност на имота, без да проверят обстойно материалното състояние на получателя на кредита. Те са вярвали, че, тъй като цената на недвижимите имоти ще продължи да расте, ипотеката ще бъде достатъчно покритие. Това обаче е било много погрешно тълкуване на действителността. Цените на имотите не са се повишавали от само себе си, а заради лесния достъп до ипотечен кредит, смята Сорос. И тъй като е било все по-лесно да се получи кредит, цените са се увеличавали все повече, и т.н., навлизайки в омагьосан кръг, което пък според милиардера доказва, че пазарът никога не може да се саморегулира. Нещо повече – определено се вкарва в още по-големи проблеми.

Още от 80-те години насам е имало по-малки кризи, но политиците и финансовите регулатори са разбрали погрешно сигналите. Те са смятали, че низходящите движения са изключения, а според Сорос са били закономерни.

Ако в развитите страни се случеше да фалира по-голяма финансова институция или подразделение на такава, държавата го спасяваше главно чрез нови заеми, които често се покриваха от икономии в „периферните“ райони (Източна Европа, Югоизточна Азия, Латинска Америка), казва Сорос.

Тъй като богатите държави досега имаха достатъчно средства за спасяването на техните компании, кризите през последните десетилетия разтърсваха по-сериозно само периферните райони, където нямаше начин за ефективна намеса на държавата (например в Бразилия, Аржентина, Южна Корея, Русия). Според Сорос това също доказва, че пазарът не е всемогъщ, след като и досега е успявал да преживее кризите само с чужда помощ.

Сегашното положение също не е по-различно: докато САЩ и Западна Европа наливат средства за спасяването на собствените си финансови институции, периферните райони нямат такава възможност. Затова на част от тези райони Международният валутен фонд трябва да помогне с рекордни по размер кредити, които обаче, според Сорос, няма да са достатъчни за премахване на проблемите.

В същото време богатите страни също няма да могат да отделят достатъчно средства за собственото си спасение и рецесията е неизбежна, прогнозира милиардерът. Мащабните спасителни операции са закъснели. Голяма част от спасителния пакет на САЩ в размер на 700 млрд. долара са хвърлени напразно пари, тъй като се разпределят на грешен принцип. Все пак това е по-добре, отколкото политиците да не бяха направили нищо, добавя Сорос.

Разрешението на проблемите, според Сорос, е по-силна държавна регулация. Не е достатъчно държавата да контролира само печатането на пари, тя трябва да следи и кредитния пазар.

Резервите на финансовите институции трябва да са по-големи, те трябва да отпускат кредити след по-сериозен анализ, като в същото време обаче трябва и да се внимава, защото прекалената бюрокрация също не е добра, препоръчва Сорос.

Идеални отношения между държавата и пазара не може да бъдат постигнати, тъй като светът непрекъснато се променя, а и двете страни могат да допуснат грешки. Трябва обаче да има стремеж към известно равновесие, за да няма кризи като сегашната.

Изход от кризата, освен затягането на регулациите, може да бъдат и новите сектори в икономиката. От тях като най-важен Сорос определя разработването на алтернативни източници на енергия. Той обаче предупреждава и да се внимава и този сектор да не се превърне в балон.