Десет години след Азиатската криза – какво се случва в региона сега?

Кризата влезе трайно в ежедневието на всички ни чрез постоянното говорене по темата. Специалистите се надпреварват в мрачните си прогнози и вещаят черни времена за глобалната икономика. До голяма степен анализите им сигурно са верни, но поглед назад към последната по-мащабна криза – тази от края на 90-те години, която доведе до силен спад на икономикическия ръст и борсовите индекси на смятаните за икономически тигри азиатски икономики, ни показва, че страните от региона влизат в настоящата ситуация с доста по-добри позиции от тогава.

В таблицата с данни попадат развиващите се икономики от Азия, което обуславя пропускането на Япония, тъй като тя е втората по големина икономика в света. Погледът върху числата дава някои положителни данни, които могат да се отнесат и към България, която макар и да остава далеч от постиженията на азиатските страни, се причислява към категорията на развиващите се пазари.

Добрите позиции се виждат най-ясно от валутните резерви, които притежават страните от региона. От попадащите в настоящия анализ държави няма нито една, чиито резерви да са намалели през последното десетилетие, дори напротив – ръстът на запасите от чужда валута е впечатляващ. Ако от статистиката бъде премахнат Китай, където резервите са се увеличили драстично, то средното повишение за периода надхвърля три-четири пъти.

Позитивна тенденция се наблюдава и при съпоставянето на текущата сметка към брутния вътрешен продукт. Докато в навечерието на кризата от 1997-1998 година в региона е отчитана отрицателна стойност на показателя или в редки случаи ниска положителна, то десет години по-късно ситуацията е коренно противоположна. Излишъкът по текущата сметка към БВП за първите шест месеца на годината възлиза на 9 на сто в Китай, 10 на сто в Хонконг и 16,7 на сто в Малайзия.

На обратния полюс остава Южна Корея, където има съотношение от -1,1 на сто, но за това огромна роля е изиграло и драстичното поевтиняване на местната валута. Притеснителна е ситуацията във Виетнам, където има дефицит в размер на 16 на сто от БВП.

Един от най-положителните сигнали за състоянието на развиващите се държави от азиатския континент е съотношението на краткосрочния външен дълг към размера на валутните резерви. Докато в навечерието на Азиатската криза това съотношение масово е надвишавало 60-70 на сто, а в случая на Южна Корея е достигнало 273 на сто, днес стойността на показателя е на нива около 20-30 на сто.

Същевременно за последното десетилетие се наблюдава и силно позитивна тенденция на намаляване на съотношението между външния дълг и брутния вътрешен продукт. Това е особено ясно забележимо в Индонезия, Малайзия, Филипините, Тайланд и Виетнам, където стойността е паднала двойно. Не така обаче стоят нещата в Южна Корея, Сингапур и Тайван, където стойностите са по-високи от миналото десетилетие.

Несъмнено изложените данни представляват положителен сигнал за стабилността на развиващите се икономики и дават аргумент в ръцете на онези, които не очакват да се повторят драматичните събития от миналото десетилетие. Все пак обаче трябва да се вземе под внимание обстоятелството, че данните са актуални към края на първото полугодие на 2008, а след това на пазарите се развилня истинска буря. Тази буря на практика е основното предизвикателство пред оцеляването на развиващите се икономики, тъй като може да доведе до затваряне на външните пазари за доста дълъг период от време.