Парите нямат значение по време на избори?

Какво е икономиката? Най-лесният отговор на този въпрос би бил науката за разпределението на краен брой ресурси в дадено общество. Но в последно време арсеналът на икономическата наука се обогати значително и това направи прилагането на икономическите инструменти към различни проблеми от различни сфери възможно. Ето едно такова приложение на практика, което е особено злободневно с оглед на приближаващите парламентарни избори в България.

Едва ли има човек, който да не смята, че парите по време на предизборни кампании са от значение. В огромния брой случаи кандидатът или партията с най-много предизборни средства печели на съответните избори. „Това е доказателство!“, биха казали някои, и биха заключили, че повече пари автоматично означават победа (или поне голям шанс за такава) при избори. Това разбира се е така... донякъде.

Тъй като данните за българските избори са сравнително малко, сме принудени да се обърнем към данни от президентски избори и избори за Конгреса на САЩ в едно изследване на чикагския икономист Стивън Левит.

Нека обаче анализираме малко по-дълбоко допускането, че парите определят успеха на кандидата. Самият факт, че съществува връзка между две променливи (предизборните средства и броя гласове) не може да ни каже в коя посока е връзката между двете променливи без допълнителна информация. Възможно е едната променлива да е резултат от другата (предизборните средства да са резултат от шанса за победа или обратното), а е възможно и двете да са резултат от трети външен фактор. Съществуването на зависимост не ни дава право случайно да изберем посоката на тази зависимост, без да имаме още информация.

Така например, ако наблюдаваме един тротоар по време на дъжд ще забележим че по него има голям брой чадъри. Безспорно ще открием зависимост между променливата „брой чадъри“ и между променливата „вероятност да вали“. Нещо повече, колкото по-силно вали, толкова повече чадъри ще има. Но би било грешно да предположим, че ако всички излезем на улицата с чадъри, това ще предизвика наистина силен дъжд, само защото между двете има зависимост.

В случая с чадърите лесно може да познаем посоката на зависимост, но в случая с изборите това не е толкова лесно.

Кое е вярно – кандидатите с най-много пари печелят най-много гласове или кандидатите, които имат най-голям шанс да спечелят изборите (които имат привлекателни идеи и политическа харизма), получават и най-много пари? И за двете възможности съществуват логични аргументи. Един бизнесмен и политически дарител едва ли би отделил средства за дадена кампания, ако не смяташе че партията или кандидатът, поддържани от него, имат сериозен шанс за победа. В такъв случай има смисъл да подкрепиш кандидата, който има най-добър шанс за победа, тъй като в противен случай не само ще изгубиш парите си, но след победата на твоя опонент може да изпаднеш и в немилост. В този случай парите са резултат на шанса за победа, а не обратното.

Кое е вярно? Как да изолираме влиянието само на парите при избори? Това е трудна задача, тъй като е трудно да определим дали кандидатът печели изборите, защото просто се харесва най-много на избирателите или защото има повече пари. Трудността се дължи на това, че е много трудно да „фиксираме“ и изчислим фактора "политическа харизма".

Единственият шанс това да се получи е, ако един кандидат или партия се състезават срещу себе си с различни предизборни средства и тогава може правилно да определим какво е влиянието на паричния компонент.

Американската политическа система дава това удобство, тъй като в повечето избори (било то за конгрес или за президент) има само двама кандидати – един на демократите и един на републиканците. Ако приемем, че политическата харизма и политическите идеи (или с две думи способността да се хареса на избирателите) на всеки един са до голяма степен стабилни във времето и същите двама кандидати се състезават на два или повече поредни избори, но с различни финансови средства, то тогава ще можем да изолираме влиянието само на парите върху броя гласове, тъй като другия фактор "харизма и политическа позиция" е фиксиран. Нека приемем, че кандидати А и Б се състезават за публичен пост. Кандидат А печели с Х брой гласове на първите избори. На следващите избори отново двамата кандидати се състезават, но този път кандидат А има значително повече пари. Ако ефектът върху броя гласове Х е силен, то тогава може да направим заключението, че парите наистина имат сериозен ефект върху изборните резултати.

Изследването на Стивън Левит прави именно това и разглежда избори за конгреса на САЩ в различни региони на страната от 1972 година до днес. В почти 1 000 такива избори (бройка в случая достатъчно голяма, за да даде статистически значими резултати) едни и същи двама кандидати са се състезавали за място в конгреса на няколко пъти, но с различни предизборни средства.

Резултатите са изненадващи. Противно на очакванията и на общото мнение, че парите са тези, които печелят избори, се оказва, че те почти нямат значение. Ако „фаворитът“ реши да изхарчи двойно по-малко пари за кампанията си, то това ще му коства само един процент от гласовете. И обратното, ако „по-губещият“ кандидат реши да подсили кампанията си с финансова инжекция, то удвояването на предизборния бюджет ще му донесе само с един процент повече гласове. Изследването на Левит показва, че това, което има най-голямо значение за избирането на даден кандидат за публичен пост, не са парите за кампанията му, а по-скоро способността му да се хареса на избирателите.

През годините в САЩ има няколко такива случаи на кандидати, изхарчили огромни суми за предизборни кампании и в същото време реализирали изключително ниски резултати. Такива са случаите с Хауърд Дийн и Стийв Форбс. Но най-фрапантният случай е с Томас Голизано, който в продължение на три избори за губернатор на щата Ню Йорк изхарчва огромни суми, като средствата само от собствените му авоари възлизат на 93 млн. долара (сума, голяма дори за американските стандарти), като печели съответно 4, 8 и 14 на сто от гласовете.