Време ли е вече да инвестираме в Русия?

Почти няма фондов пазар в света, който да не беше засегнат от финансовата криза в САЩ. Един от най-негативно засегнатите пазари в последно време беше руският.

Руският фондов пазар бе сред най-добре представящите се пазари миналата и в началото на тази година. Високите цени на петрола, природния газ и другите суровини, вътрешно политическата стабилност, както и бързо растящата икономика повишаваха руските акции с изключителни темпове.

От началото на 2006 година до юни месец тази година, индексът RTS добави 110 на сто към стойността си и стигна 2 487 пункта, което го превърна в един от най-добре представилите се основни световни индекси.

Всичко това започна да се променя обаче, когато възникна конфликта между Грузия и Русия. Руски войски влязоха в Грузинска територия под претекста за защита на двете грузински провинции – Абхазия и Южна Осетия. Ескалиращата международна финансова криза, както и завишения геополитически риск (поради конфронтацията с Грузия), накараха чуждестранните инвеститори да изтеглят над 50 млрд. долара от руския фондов пазар. Това създаде криза на доверие и руските акции поеха надолу, като това наложи интервенция на правителството и регулаторите и на няколко пъти Руската борса беше затворена поради паническото поведение на инвеститорите.

От 30 юни насам, изчисляваният в долари индекс RTS се понижи с 48 на сто, а този в рубли, MICEX - с 42 на сто. За сравнение, за същия период немският индекс DAX е изгубил 16,7 на сто, английският FTSE 100 – 23 на сто, широкият американски индекс S&P 500 отстъпи с 16,9 на сто а българският SOFIX - с малко под 30 на сто.

Този сериозен спад на RTS, причинен до голяма степен от изтеглянето на чужди капитали от страната накара някои инвеститори да определят руските акции като „подценени“ и „изгодни“

Безспорно аргументите в полза на тези твърдения са много.

Марк Мобиус, изпълнителен директор на Templeton Asset Management, коментира пред Bloomberg миналата седмица, че неговият фонд, който вече управлява 40 млрд. долара в развиващи се пазари, ще увеличи руските си позиции, тъй като скорошният борсов спад е открил добри възможности за купуване на подценени акции.

Ниско P/E

Повечето руски акции вече се продават при изключително ниски коефициенти цена/печалба на акция (P/E). Ето някои от големите компании от различни сектори на руската икономика, листнати на руската борса и техните съотношения цена към печалба на акция:

По данни на Bloomberg, след резкия спад на акциите на 16 и 17-ти септември, средното P/E на индекса RTS, в който влизат 48 от най-големите руски компании, е стигнало 5,6 – най-ниското от всички основни международни индекси.

За сравнение, средното P/E на SOFIX е 10,46 , на BG40 – 16,56 , а на BGTR30 – 14,82

Висока дивидентна доходност

За разлика от много други развиващи се пазари, много от големите руски компании изплащат дивиденти. Сривът на цените направи дивидентната доходност (дивидент на акция към цената й) много привлекателна:

Макроикономически показатели

Някои инвеститори в Източна Европа, и в частност тези в България, гледат с недоверие на Руската икономика визирайки „Руската Криза“ от 1998 година. Тогава падащите цени на петрола и другите суровини, предизвикани от Азиатската криза предходната година, станаха причина руската държава да наложи мораториум върху външния си дълг и върху задълженията на някои от търговските банки.

Това накара много от фондовете, инвестирали големи суми в България и източна Европа, да изтеглят парите си и много от пазарите в региона се понижиха значително.

Разбира се този исторически прецедент и фактът, че това се случи неотдавна, карат много да гледат с недоверие на идеята за инвестиции в Русия и руския фондов пазар.

Разликата обаче между Русия през 98 година и Русия през 2007-2008 година едва ли може да бъде по-голяма. Почти няма макроикономически показател, който да не е регистрирал значително подобрение от 98 година насам.

Баланс на текущата сметка

Балансът по текущата сметка на Русия, по данни на Световната банка, през 1997 година е -80,34 млн. долара, което възлиза на 0,02 на сто от тогавашния БВП на страната. През следващата година, 1998, балансът се подобрява но само леко – дефицитът се превръща в излишък от 219 млн. долара. До 2007 година излишъкът по текущата сметка нараства над 350 пъти до 78,31 млрд. долара, което възлиза на 6,07 на сто от БВП на страната за годината.

Чуждестранни инвестиции

От 98 година до 2007 доларовата стойност на чуждестранните инвестиции в страната е нараснала над 11 пъти. През 2006 година чуждестранните инвестиции възлизат на 30,8 млрд. (през 1998 те са едва 2,75 млрд.). Въпреки значителния ръст, обаче те остават много малък процент от БВП на страната. Това прави Русия по-малко зависима от тези капитали, които има сериозен шанс да намалеят при една сериозна, глобална ликвидна криза

Чуждестранните инвестиции през 2006 възлизат на едва 2,34 на сто от цялата икономика на Русия, което е значително по-малък дял от други източноевропейски страни. За сравнение дялът от БВП на чуждестранните инвестиции в България, по данни на световната банка, през 2006 е 16,34 на сто (7,33 млрд. долара обща стойност на инвестициите).

Външен дълг

От 1998 година до 2006 доларовият обем на на външния дълг на Русия се удвоява – от 177,8 млрд. долара той нараства на 251 млрд. долара през 2006. Респективният му дял от националния доход, обаче намалява значително. През 1998 година външният дълг на страната е възлизал на 68,6 на сто от националния доход, през 2006 той е намалял на 26,2 на сто. За сравнение, външният дълг на България през 2006 възлиза на 66,49 на сто от националния доход (21 млрд. долара към 2006).

Ръст на БВП

Русия успява да задържа високи темпове на ръст на икономиката си от 1998 година насам. Ръстът на БВП през 2007 година е 8,1 на сто и възлиза на 1,291 трлн. долара, което нарежда страната на 6-то място в света по размер на БВП.

Друга положителна тенденция в композицията на БВП е намаляващият дял на петрола и природния газ. Това означава, че руската икономика става все по-малко зависима от международните цени на петрола и газта (въпреки това обаче петролът и газта остават основните износни продукти). През 2007 година делът на петрол и природен газ от БВП възлизаше на едва 5,7 на сто. Прогнозите на правителството са, че този дял ще падне до 3,7 на сто до 2011 година.

Бюджетен баланс

Състоянието на бюджета на Русия и фискалната дисциплина на правителството бележи значителни подобрения за разглеждания период. През 1998 година бюджетният дефицит е 164,5 млрд. рубли, което възлиза на 6,26 на сто от БВП. След 2000 година Русия има бюджетен излишък. До 2006 година фискалното положение на страната е значително подобрено и бюджетният излишък на страната е 2,16 трлн. рубли, или 8,04 на сто от БВП.

Интересното е, че формирането на бюджета за 2008 е направено на база 65 долара за барел на Уралския суров петрол ( който е малко по-евтин от търгувания в Ню Йорк West Texas Intermediate и търгувания в Лондон – Брент). Ниската заложена цена на петрола дава значителен „буфер“ на правителството и гъвкавост при една по-сериозна криза с цените на петрола.

Валутни и златни резерви

През 2007 година обемът на валутните и златните резерви на Русия е 476,45 млрд. долара (през 1997 година те са едва 17,6 млрд. долара, а през 1998 намаляват на 12 млрд. долара). Този огромен ръст нарежда руското правителство на трето място в света по обем на резервите. За сравнение, през 2007 година обемът на валутните и златни резерви на САЩ е 70,57 млрд. долара, а на Великобритания – 57,3 млрд. долара.

По данни на Bloomberg, само валутните резерви на Руската централна банка през 2008 възлизат на 559 млрд. долара (45 пъти по-високи от тези през 98 година). Големите резерви дават значителна свобода на централната банка, което пък може, освен да вдъхне повече доверие във държавните облигации, да намали валутния риск, тъй като централната банка има значителни възможности да подкрепи рублата.

Рискове

Инфлация

С бурните икономически ръстове през последните години, в Русия дойде и галопиращата инфлация. Като други източно европейски страни, инфлацията дълго време задържаше двуцифрени темпове на растеж въпреки таргета на централната банка за ръст на цените между 8 и 9 на сто през последните години.

През 1997 година инфлацията е 14,77 на сто, през 1998 се изстрелва до 27,67, а през 1999 стига рекордните 85,74 на сто ръст на потребителските цени. След това инфлацията намалява значително и през 2006 е 9,68 на сто, а през 2007 – 9,01 на сто. Някои анализатори очакват инфлацията през 2008 отново да влезе в ниския двуцифрен диапазон.

Инфлацията представлява особен риск за Русия, тъй като тя е една от малкото страни в света, при които понижението в цените на петрола не води до спад в инфлацията. Така страната обира негативите от спада в цените на петрола (влошаване на търговския баланс), но не и позитивите (спад на инфлацията)

Ако инфлацията продължи да расте в Русия и да намалява извън страната (или да расте, но с по-бавни темпове от тези в Русия), това може да навреди на износа и на печалбите на компаниите, занимаващи се с износ.

Политически риск

Това е един от най-трудните за изчисляване рискове. Според много от западните медии и анализатори, Русия на Путин (и сега Медведев) е обърнала гръб на демократичните реформи и на Запада. Централизирането на все повече власт в ръцете на президента, отслабването на Думата (парламента на Русия) и посегателството в някои случай на свободата на словото накараха много анализатори да упрекнат руските управници в недемократичност и в завръщане на руския управленски елит към тоталитарните си навици.

И въпреки, че Русия безспорно не е най-демократичното общество в света, това може да не е непременно лошо за бизнеса и икономиката на страната. Нека си припомним, че английското списание TIME обяви Путин за човек на 2007 година именно поради въвеждането на ред и стабилност в Руската Федерация.

При по-внимателен анализ на кризата от 1998 година ще открием, че далеч по-важна причина от спада в цените на петрола бе неспособността на централната власт да събере данъците. Това освен икономически проблеми, създаде и социални – много бюджетни работници без заплати, стачки и тн. Засилването на централната власт през последните години вкара правителството в много по-добра фискална форма (Ходорковски бе вкаран в затвора именно заради неплащане на данъци) и това несъмнено се отрази позитивно на икономиката.

Въпреки това обаче, растящата икономическа мощ на Русия я прави все по-активен играч на международната политическа сцена и това може да създаде бъдещи предпоставки за увеличаване на геополитическия риск. Възможните политически въпроси, заради които може да ескалира напрежението между Русия и Запада, са Грузия и регионите на Абахазия и Южна Осетия, Украйна и нейното евентуално влизане в НАТО, защитният ракетен щит в Полша, и ядрената програма на Иран.

Заключение

Макроикономическото състояние на Русия – големите резерви, излишъкът по текущата сметка и бюджетния излишък поставят страната в много по-добра позиция от тази през 1998 година. От макроикономическа гледна точка страната може да издържи една много по-сериозна криза от тази през 1998 година. Резервите на централната банка ни карат да бъдем оптимисти за рублата, а резкият спад през последните дни на борсовите индекси може би е отворил добри възможности за купуване на подценени акции. Основните рискове обаче остават високата инфлация и политическия риск. Една подобна ситуация, като тази с Грузия, има потенциал да стане причина за нов отлив на чуждестранни капитали от фондовите пазари на страната.

Въпреки рисковете обаче, руският пазар изглежда много по-добре позициониран от повечето европейски ( и много азиатски) пазари през идните години.