Кредитите направиха домакинствата в ЦИЕ по-зависими от външни кризи

Потреблението в страните от Югоизточна Европа се поддържа от нарастващите доходи на домакинствата и намаляващата безработица. Въпреки това инфлационният натиск и по-строгата монетарна политика в част от страните балансират този ефект. Още повече че при изчисляване на приходите и разходите си домакинствата в региона вече трябва да калкулират и вноските за обслужване на изтеглените кредити. Тенденцията от последните години нарастващото потребление в голяма степен да се финансира и чрез заеми направи домакинствата по-зависими от външни шокове, се казва в доклад на УниКредит Груп.

Въпреки тези предизвикателства регионът на ЦИЕ остава конкурентен и някои индустрии все още предлагат отлични възможности за максимизиране на възвръщаемостта на инвестициите на международните компании.

Икономистите на финансовата институция прогнозират през следващите три години (2008 – 2010 г.) средният годишен икономически ръст от 4,6% в Централна Европа и 5,1% в Югоизточна Европа и прибалтийските републики.

„Съвсем ясно е, че международната икономическа обстановка води до известна уязвимост и в региона на ЦИЕ. По-специално финансирането на вътрешното потребление в страните от ЦИЕ чрез външни средства може да има последици”, казва Дебора Револтела, главен икономист на УниКредит Груп за ЦИЕ. В последните години повечето държави в региона разчитаха на външно финансиране на икономическия си растеж. Банковият сектор, който отново се финансира в голяма степен от чужбина, също изигра своята роля с високите нива на кредитен ръст – един от основните двигатели на бума при потреблението и инвестициите.

През 2007 г., по груби изчисления, ЦИЕ е натрупала около 100 млрд. евро международен дълг, като банковият сектор почти е удвоил нетния достъп до чуждо финансиране. Страните, чиито банкови сектори в най-голяма степен са зависими от чуждестранни средства, са Прибалтийските републики, Украйна, Казахстан и Румъния. Според експертите на УниКредит отново Прибалтийските републики и държавите от Югоизточна Европа в най-голяма степен се нуждаят от финансиране на дефицита по текущата си сметка.

„Движена от нарастващите цени на храните и горивата, инфлацията е глобален проблем. В ЦИЕ обаче тя е повод за сериозно внимание заради голямото тегло на горивата и храната в потребителската кошница на домакинствата от този регион”, обяснява Дебора Револтела.

Освен международните предпоставки, страните от ЦИЕ обаче се сблъскват и с някои вътрешни инфлационни предизвикателства като например все още съществуваща пазарна неефективност, либерализация на цените и уеднаквяване на цените със западните стандарти. Предпоставка за инфлационни процеси създава и пазарът на труда с увеличаващите се заплати. Така поддържането на ниски инфлационни нива се превръща в основна задача за повечето страни от ЦИЕ.

Икономическата перспектива за прибалтийските страни определено се влоши от началото на годината, отчитат икономистите на УниКредит. Това е резултат от липсата на равновесие, затягането на условията за кредитиране и прегряването на пазара на недвижими имоти. Специално в Естония и Латвия забавянето на икономическия ръст е дори с по-бързи темпове от прогнозираните, като очакваният годишен ръст на БВП за 2008 г. за Естония е 0,1%, а за Латвия – 2%. Единствено литовската икономика засега демонстрира устойчивост и анализаторите предричат страната да приключи годината с 4,7% увеличение на БВП в сравнение с 2007 г.

Спукването на балона в имотния сектор е особено бързо в Латвия, където развитието на този пазар в последните години се отличава с ценови шокове – както на поскъпване, така и на обезценяване. В Рига например цените на апартаментите паднаха с около 25 на сто от началото на годината. Сигнали за стагнация в пазара на недвижими имоти се появиха и в Естония след намаляване на сделките с около една трета в последното тримесечие на 2008 г. 

С дефицита по текущата си сметка, силната зависимост на икономическия ръст от външно финансиране и инфлационния натиск, страните от Югоизточна Европа са изправени пред предизвикателства, подобни на тези, с които вече се сблъскаха прибалтийските републики. Така финансирането на дефицита по текущата сметка става все по-важен за наблюдение икономически индикатор.

Въпреки това икономистите смятат, че макар да може да се очаква известно забавяне в темповете на растеж, до сбъдване на най-лошия за Югоизточна Европа сценарий няма да се стигне. „Югоизточна Европа няма да последва Прибалтийските републики, на първо място защото цените на недвижимата собственост тук не са така надути. Другата предпоставка в полза на Югоизточна Европа е фактът, че икономическата структура в този регион е по-разнообразна и по този начин конкурентоспособността е по-добра. На последно място, но не и по важност, кредитният бум, който ЮИЕ преживя, не беше така опасен, тъй като се случи в условията на не така зрял и развит пазар”, обяснява Револтела.

Прогнозираният в доклада годишен ръст на БВП за 2008 г. в тези страни остава с доста високи нива. Най-добър ще е този показател в Румъния – 6,8%, следвана от Сърбия с 6,2%, България – 6%, Босна и Херцеговина (5,8%) и Хърватска (4%).