Очакват растежът в ЦИЕ да се задържи над 4% до 2010 г.

Икономическият растеж в страните от Централна и Източна Европа* ще се задържи над 4% годишно в периода 2008 - 2010 г., показва проучване на банковия сектор на ЦИЕ, направено от икономистите на УниКредит Груп.

Основната заплаха за региона представлява зависимостта на икономическия растеж от способността на страните да привличат чуждестранни инвестиции, но дори в контекста на сценария на намаляване на входящите капиталови потоци, икономическият растеж ще остане над 4% годишно за периода 2008 – 2010 г., прогнозират икономистите на УниКредит Груп. България попада сред държавите, които биха били засегнати в най-голяма степен от евентуално намаляване на притока на чуждестранни спестявания, става ясно от проучването. Според изчисленията темпът на растеж на брутния вътрешен продукт на страната би могъл да намалее с над 2% годишно при спад на финансирането отвън. В тази група от страни са и Румъния, Украйна и Турция.

Въпреки потенциалните рискове от забавяне на входящите капиталови потоци в комбинация с нарастващата цена на капитала ръстът на реалния БВП в ЦИЕ ще продължи да е в пъти по-голям от този в еврозоната. Прогнозите на икономистите са, че в следващите три години (в периода 2008 – 2010) годишното нарастване на реалния БВП в Централна Европа ще е 4,5%, и 5 на сто в Югоизточна Европа. За сравнение същият показател в Еврозоната ще е 1,7%.

Във все по-сериозна заплаха за страните в ЦИЕ се превръща и инфлацията. Независимо от напредъка по отношение на приближаване на реалните доходи на домакинствата в ЦИЕ и западните страни, все още над 60% от месечния разполагаем доход на домакинствата от ЦИЕ отива за стоки от първа необходимост. България е „водач” в тази своеобразна класация като почти 80 на сто от доходите на населението от средната класа се използват за покупка на стоки от първа необходимост. За сравнение, в Латвия, Словакия и Хърватия например този показател е около 60 на сто, а в западните страни обикновено е под 50%.

Задълбочаването на финансовото посредничество способства за процеса на изравняване в стандартите на живот, но страните от ЦИЕ, в които ръстът на кредитирането изпреварва този на депозитите, трябва да са внимателни, предупреждават експертите. Като цяло обаче нарастването на кредита за страните от ЦИЕ (около 25% средно годишно) ще продължи да изпреварва ръста на депозитите (около 21%) през следващите три години.

Според анализа такова развитие може да бъде източник на риск в случай на рязко забавяне на външното финансиране, като последица от продължаващата глобална финансова криза. Този риск обаче се балансира от присъствието на големи международни групи в банковите сектори на страните от ЦИЕ. Балтийските страни, Казахстан и Украйна вече са изправени пред предизвикателствата на свиване на външното финансиране – намаляващи капиталови потоци и респективно забавяне на кредитния ръст и икономическата активност. Въпреки предизвикателствата, капитализацията на банковия сектор в ЦИЕ остава висока и представлява добър буфер за абсорбиране действието на евентуални бъдещи рискове. Средногодишният кумулативен ръст на печалбата на банковия сектор в региона се очаква да бъде около 17% за периода 2008-2010.

Банковият пазар на страните от ЦИЕ продължава да бъде доминиран от големи международни играчи. Структурата на финансовия сектор от гледна точка на ключовите участници вече има завършен вид и възможностите за сделки по придобивания и сливания изглеждат ограничени. Анализът сочи, че сегашните усилия на компаниите към придобивания и сливания са насочени към по-малки и специализирани сегменти, докато на глобално ниво стратегиите залагат най-вече на органичен растеж и откриване на клонове.

Общо на банковия пазар на ЦИЕ участват 2 609 банки с общи активи в размер на почти 2 трлн. евро.

Разликата в нивата на задлъжнялост на домакинствата в ЦИЕ и западните страни намалява, но кредитирането в региона все още крие големи възможности заради процеса на изравняване на жизнените стандарти, смятат от УниКредит.

По отношение на корпоративното банкиране, стабилизацията, резултат от циклични фактори, се балансира от подновеното нарастване в търсенето на кредити. Кредитните институции, от своя страна, се състезават в предлагането на допълнителни услуги като лизинг, структурирано финансиране, управление на парични потоци и др.

В края на миналата година структурата на финансирането, предоставено от банки на корпоративния сектор е изглеждала по следния начин – 59% кредити, 17% лизинг, 16% търговско финансиране, 5% факторинг и 3% овърдрафт.

Очакванията на икономистите са, че до 2010 г. средният годишен ръст на заемите за домакинствата ще е около 28%, а за корпоративните задължения - 24%. В същото време депозитите на граждани ще се увеличават с по 20% на година, а тези на фирми - с 22 на сто.

Прави впечатление, че очакванията са, че през следващите три години делът на акциите и облигациите в семейните портфейли ще намалеят за сметка на вложенията във взаимни фондове. Ако в момента около 8% от активите на домакинствата в ЦИЕ са в акции, то през 2010 г. този процент ще е 6. Разликата ще бъде напълно компенсирана от увеличения дял на взаимните фондове. Банковите депозити ще запазят силната си позиция заради необходимостта от стабилизиране на традиционните източници за финансиране, пред която са изправени банките, и която ще доведе до по-високи лихви по влоговете, се посочва в доклада.

България се нарежда в т.нар. „първа вълна” от страни, в които ипотечното кредитиране вече е доста развито. Фактът, че могат да разчитат на банков кредит, кара около 4% от българските домакинства да планират закупуването на нов имот през следващите три години, въпреки постоянно растящите цени на този пазар.

Все пак, по този показател България не е сред първенците – най-оптимистично настроени са румънците, където 11% от домакинствата смятат да купят недвижима собственост в близко бъдеще. Най-скромни очаквания, че ще се сдобият с нов имот пък имат украинците – там едва 2% от семействата очакват да имат ново жилище до 3 години.

Освен при ипотечното кредитиране, България се нарежда на едно от първите места и по отпуснати потребителски заеми (като процент от БВП). Изследванията на УниКредит Груп сочат, че към 2007 г. ползваните потребителски заеми са представлявали около 13 на сто от БВП. Преди нас по този показател са само Хърватия и Румъния съответно с 23,5% и 14,9%.

*В региона на Централна и Източна Европа са включени: Прибалтийските републики, Босна и Херцеговина, България, Хърватия, Чехия, Унгария, Казахстан, Полша, Румъния, Русия, Сърбия, Словакия, Словения, Турция и Украйна.