Срещите на Г-8: Празни приказки и пожелания

Дългоочакваната среща на лидерите на най-силните икономики в света, която се провежда в Япония, е на път да не доведе до резултати, тъй като правителствените и държавни ръководители подхождат прекалено дипломатично и необвързващо към проблемите на глобалната икономика. В резултат на поредната среща на форума за сътрудничество на обществеността се поднасят широко известни факти, а не се предлагат съществени стъпки за разрешаване на трудностите.

В първия ден на срещата, която ще приключи утре, бяха обсъдени въпроси относно програмите за подпомагане на най-бедните държави заради поскъпването на суровините, като фокусът беше изместен от първоначалните замисли за разговори по отношение на климатичните промени към скока в цените на петрола. Бяха изслушани някои от африканските лидери, на които беше дадена възможност да вземат участие във форума и да представят проблемите, пред които са изправени.

Като следствие от разговорите световните лидери стигнаха до заключението, че „изразяват силно притеснение от растящите цени на суровините, особено на храните и петрола, тъй като те поставят сериозни изпитания пред стабилния растеж в световен мащаб, имат сериозни последствия за най-уязвимите държави и увеличават инфлационния натиск глобално“, става ясно от официалното прессъобщение за вчерашния ден, което беше разпространено от японското външно министерство.

Заключението от вчера едва ли е изненада за някого, освен с индиферентността на изразеното становище. Едва ли посочването на проблемите, без предлагането на каквито и да било мерки или поне намерения за действие, би довело до нормализиране на ситуацията. А тя в момента е доста сложна – валутните пазари са силно нестабилни, банковата система в глобален мащаб е разтресена от силна криза, котировките на суровините хвърчат нагоре, което води до силна инфлация, а което е по-лошо - и до все по-голямо увеличение на инфлационните очаквания.

С дипломатичния си тон, който при по-арогантен прочит на събитията може да се определи и като незаинтересованост към проблемите, Г-8 е на път да опорочи идеята за създаването на форума. Инициативата за провеждането на такива срещи идва още в средата на 80-те години като следствие от опитите на най-развитите тогава държави да преодолеят последствията от рецесията, дошла след петролната криза от 1973 година. Срещите са замислени като алтернативен начин за координирано въздействие върху световната икономика извън рамките на ООН, където гласът на силните често пъти е бил заглушаван от много по-големия брой бедни държави, членуващи в световната организация.

Неутралната позиция на становището от срещата е обезпокоително за целия свят, тъй като държавите от Г-8 формират близо 65 на сто от световната икономика. Форумът е замислен като място за решаване и обсъждане на икономическите проблеми, но неминуемо в разговорите се намесват и политически въпроси. Ролята на Г-8 не бива да бъде подценявана – всяка една от държавите има достатъчна сила да повлияе на пазара – американската икономика си остава най-голямата въпреки кризата, Русия и Канада разполагат с огромни ресурси, а представителите на ЕС вече имат възможността да изразяват общи позиции от името на най-голямата интеграционна общност в света.

Икономическата сила, която имат осемте държави, е наистина впечатляваща. Централните банки разполагат с огромен ресурс, природните запаси са в достатъчно големи количества, дори военната мощ на Г-8 е впечатляваща, макар идеята на сътрудничеството да не попада в тази сфера. Освен това срещата на лидерите на държавите е най-силният възможен източник за приемане на решение – нито финансовите министри, които се срещат на всеки три месеца, нито външните министри са в състояние и в позиция да вземат решения, каквито могат да приемат правителствените и държавни ръководители.

Г-8 вече доказа силата си, когато преди осем години на среща на лидерите беше взето решение за координирана интервенция на валутните пазари за стабилизиране на еврото, тогавашният американски президент Бил Клинтън нареди да бъдат освободени част от стратегическите резерви от петрол на Америка, с което се постигна известна стабилизация на котировките на черното злато. В настоящата ситуация това отново изглежда наложително, но за подкрепа на долара и успокояване на валутните и стокови пазари.

Това ни кара да бъдем взискателни към срещите на световните лидери и да изискваме мерки за стабилизиране на ситуацията именно от тях. Нито един друг орган – ООН, МФВ, Световна банка и т.н., не е в състояние да въздейства върху икономиката по-добре от Г-8. Стига, разбира се, участниците в срещата да имат желание за това. С пожелания и общи приказки обаче форумът е изправен пред заплахата да маргинализира присъствието си на голямата сцена и да изгуби авторитет. По този начин срещите на Г-8 постепенно ще придобият характер на приятелски събирания между лидерите на света, а глобалната икономика едва ли има интерес това да се случи.