Ах, тези лоши продавачи „на късо“

Трудно е да си продавач „на късо“*. Повечето акционери и мениджъри са съгласни, че си важна част от ефективния капиталов пазар, но само до момента, в който не продадеш акции от техните компании, показва аналитичен материал, поместен на страниците на The Economist.

В такъв момент нещата могат да загрубеят. По време на публичен конферентен разговор изпълнителният директор на Enron например нападна заподозрян продавач на късо, който обвини компанията относно липсата на публикувани отчети. Понякога мечките трябва да носят доста "замаскиращи" кожи – през 1995 година финансовият министър на Малайзия предложи затвор като наказание за злоупотребяващо „шортване“.

След като пазарите смениха посоката си към спад миналата година при много от финансовите компании – от Bear Stearns и Lehman Brothers в САЩ до Babcock & Brown и Macquarie Group в Австралия, се наблюдава увеличаване на късите продажби. Малко от тях обаче бяха заклеймени като „нечестна спекулация“.

През февруари MBIA, стабилен застраховател на облигационни емисии, подаде жалба в комисия към щатския Конгрес, че „заинтересовани в личен план страни са вложили значителни усилия да подкопаят доверието на пазара, което е от критична важност за бизнеса на MBIA“. Отговорът на регулаторните органи остана заглушен до момента, когато Британската агенция за финансови услуги (FSA) внезапно обяви нови правила за санкциониране на всеки, който продаде на късо акции на компании, които се намират в деликатния процес на увеличаване на капитала. В случай че тези мерки, които влизат в сила от 20 юни, не дадат резултат, от FSA са готови на допълнителни стъпки. От съобщаването на въпросните изменения при книжата на британските банки, набиращи спешно капитал, се наблюдава ръст на котировките.

Мерките срещу късите продажби обикновено следват големите борсови спадове. В американския Конгрес са се организирали изслушвания след големите кризи от 1929 и 1987 година, някои от азиатските правителства наложиха рестрикции след регионалната криза от края на 90-те години, а щатската Комисия по ценни книжа и борси (SEC), FSA и други национални регулатори проведоха разследвания на твърденията за злоупотреби след 11 септември 2001 година.

Въпреки критиките към късите продажби от 70-те години популярни официални проучвания на западните пазари показват, че този инструмент носи подобрение, помагайки на цената да „намери“ своето място и да се попречи на надценяването на акциите. Това заключение е потвърдено и от академични изследвания. След изучаването на еуфорията преди борсовия крах от 1929 година Оуен Ламонт от Университета в Йейл и хедж-фондът DKR установяват, че колкото повече инвеститори предпочитат да продадат на късо дадена акция, толкова по-надценена се оказва тя. В друго изследване на американски компании след средата на 70-те Оуен показва, че компаниите, които атакуват продавачите на късо с войнствени становища или груби тактики, е по-вероятно да поемат по пътя на влошаване на представянето спрямо пазара.

В действителност „шортването“ далеч не е черна финансова магия. То представлява трудна за изпълнение стратегия, тъй като фондовите пазари имат тренд на нарастване в дългосрочен план. Освен това тя се провежда от малцина – едва 4,3 на сто от акциите на нюйоркската фондова борса са попадали под къси продажби към края на май. Данните от Лондон са по-непрозрачни, но най-сигурният източник – количеството акции, отдадени като заем (за да заложат на падане на цените, „шортърите“ често заемат акции, след което ги продават), показва, че едва 4,5 на сто от капитализацията на включените във FTSE 100 компании е отдадена като заем. Много от късите продажби са не злонамерени опити за хеджиране на дадени позиции. Вместо да заемат дълга позиция, активно залагащите срещу цените на акции поемат риск от нелимитирана загуба и шанс за ограничена печалба (тъй като на теория цената на акциите може да расте вечно, но не може да падне до нула). Най-добрите мечки, смята Джим Чанос от най-големия хедж-фонд, играещ на късо в света - Kynikos Associates, са не друго, а „финансови детективи“, разследващи компаниите. Шортърът, който разгневи мениджмънта на MBIA - Уилям Акман от Pershing Square Capital Management, несъмнено повдигна дискусия и никой не се съмнява, че си е „написал домашното“.

Ако продажбата на късо като цяло носи ползи, защо тогава тя се изправя пред препятствия? Америка е въвела т.нар. „uptick rule“ - правило, целящо да служи като „спирачка на цикъла“, според което шортърите трябва да сключват сделки над цената на последната оповестена пазарна сделка. В настоящия момент това правило попада под значителни критики, като според продавачите на късо то е доста символично и действа едва на няколко от световните борси. От страна на SEC и австралийския регулатор пък разследват „непокритите къси позиции“, при които даден фонд продава акции, които все още не притежава, надявайки се, че ще успее да вземе в заем такива преди да е минал сетълмента на сделката. Все още притесненията на регулаторите са свързани със сетълмент риска на подобни сделки, а не с обективността при движението в цените на акциите на големите компании. Друго често прилагано правило (не и на Острова) е това, че почти всички страни изискват информация за общата експозиция на късо за отделните акции.

Нито една от тези рестрикции не представлява значителна тежест за шортърите. В сравнение с тях, намесата на FSA с промяната на правилата е „тежка категория“. Принуждаването на фондовете да обявяват късите си позиции, в случай че те надминат 0,25 на сто от капитала на дадена компания в процес на увеличение на капитала, е далеч по-строга от изискванията относно дългите позиции, вероятно и далеч по-бюрократични. Но ако изпълни заканата си за „допълнителни мерки“ при необходимост чрез например ограничаването на заемането на акции на компании в процес на увеличение на капитала, FSA наистина може да стресне продавачите на късо.

Позицията на регулатора е, че „пазарна злоупотреба“ може да доведе цените на акциите в близост или под емисионната цена на новите акции, което поставя мениджърите по емисята под натиск за записване на новите акции. С новите си мерки FSA преследва осигуряване на възможност на банките успешно да привлекат капитал. Това от своя страна е доста значителна задача – финансовите институции ще станат по-платежоспособни, макар това да може да се осъществи и с други средства – например чрез по-голям дисконт на новите емисии. Поради тази причина FSA приема мерките временно и обещава да бъдат обсъдени промените с финансовото министерство. Когато това стане, шортърите отново ще могат да провеждат стратегиите си и дори да получават одобрение от регулаторите. До момента, в който цените не паднат отново и играта на обвинения не се възобнови.

*Продажба "на късо", или short sell, представлява продажбата на даден финансов инструмент, който инвеститорът реално не притежава в портфейла си. Образно казано той взима назаем въпросния актив от своя брокер, като разчитайки на спад в цената, впоследствие го "откупува" обратно