Икономическите предизвикателства пред новия президент на Русия

Пред новия президент на Русия Дмитрий Медведев в наследство остават не малко нерешени икономически проблеми, пише днес икономическият наблюдател от РИА Новости Олег Митяев.

Днес преди обед на тържествена церемония в Кремъл Медведев официално наследи президентския пост на Русия от Владимир Путин, който го заемаше два последователни мандата (колкото позволява руската конституция).

Според Митяев основните икономически предизвикателства пред Русия към момента са зависимостта на икономиката от суровините, инфлацията, заплахата от банкова криза и необходимостта от модернизация. Зависимостта от суровините (най-вече от износа на природен газ и нефт) е свързана с монополизация и корупция, като същевременно високите цени на нефта, водещи до високи печалби, не допринасят за отстраняване на посочените проблеми.

Инфлацията в Русия през последните години се смяташе едва ли не за хроническа болест, въпреки която икономиката се развиваше успешно. Обаче през миналата година темпът на покачване на цените в Русия отново се ускори, достигайки почти 12% (при прогнози за 8,5%), като за сравнение през 2006 г. беше 9%. Сега руското правителство и централната банка на страната ще са доволни, ако годишната инфлация не превиши 10% (за първите 4 месеца на годината тя е 6,3%).

Този въпрос вече обезпокои президента Путин. А отиващото си правителство не успя да разработи комплексна програма за борба с инфлацията. Въпросът е твърде обширен, тъй като различните видове инвестиции е сложно да се планират и осъществяват в условията на постоянно растящи цени.

От друга страна заплахата от банкова криза в Русия вече може да се счита за реална, тъй като страната е свързана със световната икономика не само посредством цените на суровините, но и чрез капиталовите потоци. През предходните благоприятни години руските банки взеха огромен обем относително евтини кредити от западноевропейски финансови институции. Но сега, в условията на развиващата се там банкова криза и съответно на увеличаване на лихвените проценти, при руските банки възникнаха проблеми с рефинансирането на дълговете. Напоследък на руските банки или не им дават кредити от чужбина, или ги отпускат при високи лихви.

При това ако проблемите с рефинансирането на краткосрочната задлъжнялост се решават благодарение на финансовите вливания от централната банка на Русия, то проблемът с дългосрочното рефинансиране ще стане крайно остър още през тази година, смята анализаторът. Освен това централната банка, от една страна, помага на търговските банки, вливайки ликвидност на финансовия пазар, но от друга страна усложнява дейността им, повишавайки лихвите по рефинансирането.

Отговорът за решаването на „хроническите болести“ на руската икономика и преодоляване на глобалните предизвикателства Митяев вижда в модернизацията на руската икономика чрез инвестиране на приходите от петрол в нови технологии и транспортна инфраструктура. Тогава Русия ще може да се избави от зависимостта на икономиката от суровините и няма да се безпокои от понижаване на цените на нефта.

При развитие на високите технологии и инфраструктурата, дори при относително малък дял на висококвалифицираното работоспособно население, ще се поддържат високи темпове на ръст на брутния вътрешен продукт, смята Митяев. Предпоставки за това вече се създават чрез засилване на конкуренцията, учредяване на институти за развитие, разработване на концепция за социално -икономическото развитие на Русия до 2020 г. (предвиждаща преход на икономиката към иновационен път на развитие) и др.

Собствената икономическа програма на новия руски президент Дмитрий Медведев получи наименованието „Четирите „И”: институти, инфраструктура, иновации и инвестиции. Затова има надежда, че той ще осъзнае стоящите пред Русия икономически предизвикателства вероятно по-добре от отиващата си администрация и правителство, заключава руският икономически наблюдател.